България е предпоследна в ЕС по цифрови обществени услуги 07.05 | 11:57

България е на предпоследно място в Европейския съюз по навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото. Това показва класацията на страните в съюза за 2015 г. на базата на разработения от еврокомисия Индекс DESI за оценка на напредъка на държавите от ЕС към цифрова икономика и цифрово общество. Тя бе огласена в сряда, след като Европейската комисия пердстави своите подробни планове за създаването на цифров единен пазар в ЕС.

Общата оценка за България по този индекс е 0,33, като с този резултат тя се нарежда на 27-мо място в класацията по DESI. Само 54 % от българските домакинства разполагат с фиксирана широколентова връзка към интернет (което отговаря на 26-то място в ЕС), но връзката на значителна част от тях (44 %) е високоскоростна. Почти по всички показатели, с малки изключения, страната ни е в групата на държавите с ниски резултати в компанията на Кипър, Гърция, Хърватия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словения и Словакия. Средната оценка за групата е 0,38, тоест България остава под чертата.

Индекс DESI обединява набор от показатели, структурирани по пет измерения: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. Индексът за тази година е получен по данни главно за календарната 2014 година, а оценката е в диапазон от 0 до 1, като по-високата оценка означава по-добри постигнати резултати от съответната държава. 

България трябва да се справи със сериозното си изоставане в придобиването на умения за ползване на цифрови технологии — такива умения на основно равнище (изпращане на електронна поща, използване на средства за редактиране, инсталиране на нови устройства и т.н.) притежават само 34 % от населението, а специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) представляват едва 1,7 % от работната сила, препоръчва ЕК.

Само 54 % от българите ползват редовно интернет, но пък ползвателите извършват широка гама от онлайн дейности. Те комуникират чрез гласови или видеоразговори (82 %) и участват в социални мрежи. Участието на българите в тези две дейности е сред най-високите в ЕС.

Използването на цифрови технологии може да се подобри и в областта на обществените услуги, в която страната заема последното място, отбелязва ЕК.

Цифровите обществени услуги са областта, в която България е най-изостанала. Тук страната ни попада в групата на държавите с ниски резултати — под средните. С оценка от 0,24, България се нарежда на последното място сред държавите от ЕС, като оценката е малко по-висока от предходната година, но мястото в класацията остава същото.

"Съвременните обществени услуги, предлагани онлайн по ефективен начин, са средство за намаляване на публичните разходи, както и за повишаване на ефективността за предприятията, гражданите и публичната администрация. България заема по стойностите на своите показатели сред последните места в ЕС, което показва, че е необходимо усъвършенстване на нейните обществени услуги и че трябва да се предостави свободен достъп до повече данни", е записано в профила на страната ни.

Подобряването на обществените онлайн услуги вероятно също така ще доведе до увеличаване на процента на ползвателите на електронното управление, изпращащи попълнени формуляри онлайн (сега това се практикува само от 13 % от ползвателите на интернет, вторият най-нисък показател в ЕС), допълват експертите на Брюксел. Според тях, "ефективността и степента на услугите, предлагани от системите за здравеопазване, може да бъде значително подобрена чрез цифровизация".

От ЕК препоръчват да се положат усилия в областта на електронното здравеопазване,  като се насърчава по-широкото прилагане на електронния обмен на медицински данни. В момента това се извършва само от 8,7 % от българските общопрактикуващи лекари спрямо 36 % средно за ЕС. Само 4,6 % от общопрактикуващите лекари предават рецептите на аптеките по електронен път.
 
С оценка от 0,44 за свързаността България заема 23-то място измежду държавите от ЕС. Този резултат е по-добър от общата ѝ класация, но 7 % от домакинствата все още не са покрити от фиксирани широколентови мрежи, а близо половината от домакинствата не са абонати на такива мрежи, е отбелязано в документа.

"България е изправена пред два основни проблема по отношение на свързаността. На първо място, трябва да се подобри покритието с фиксирани широколентови мрежи, обхващащи 93 % от домакинствата, което е под средното за ЕС (97 %). Второ, трябва да се увеличи броят на абонатите с широколентов достъп: само 54 % от домакинствата са абонати с фиксиран ШД, а на всеки 100 души 58 са абонати с мобилен ШД, което ограничава способността на България да се възползва от предимствата на цифровата икономика", е записано в доклада.

Според ЕК, една от причините за ниската степен на навлизане на широколентовия достъп в България може да е цената за абониране за него, тъй като в базовия си вариант той е един от най-скъпите - на пето място в ЕС. Ако българин поиска да се абонира за широколентова връзка, той трябва да изразходва за това средно 2,1 % от своя брутен доход, т.е. доста повече от средната стойност за ЕС от 1,3 %.

България има по-добър резултат от средния за ЕС по отношение на покритието с високоскоростен широколентов достъп. Мрежи, способни да предоставят високоскоростна връзка (от поне 30 Mbps), обхващат повече от две трети (68 %) от българските домакинства (спрямо 62 % средно за ЕС), а с такава връзка разполагат 44 % от абонатите за достъп до интернет по фиксирана линия.

За да развие напълно своите цифрова икономика и общество, България трябва да повиши уменията на своите граждани за ползване на цифрови технологии, смята ЕК. Страната ни е на предпоследно място в ЕС по процент на редовните ползватели на интернет 54 %, което е оценка 0,29.

България трябва да се справи със сериозното си изоставане в придобиването на умения за ползване на цифрови технологии. Уменията за ползване на цифрови технологии днес са необходими във всички сфери на трудова дейност и фактът, че само 34 % от българските граждани притежават такива умения на основно равнище, може да се окаже важна пречка за икономическото развитие на страната. И накрая, делът в България на специалистите по ИКТ в работната сила - 1,7 %, е един от най-ниските в държавите от ЕС и само 1,3 % от българите на възраст от 20 до 29 години са дипломирани по точни науки, технологии, инженерство и математика.

Страната ни се представя най-добре в направлението Използване на интернет (за онлайн дейности). Оценката на България в тази област е 0,4 (увеличение спрямо 0,35 за предходната година), с която тя заема 19-то място измежду държавите от ЕС.

Българите ползват интензивно онлайн услуги за видеоразговори и социални мрежи. Българските ползватели на интернет извършват широка гама от онлайн дейности. Те комуникират чрез гласови или видеоразговори (82 %) и участват в социални мрежи. Участието на българите в тези две дейности е сред най-високите в ЕС. Българските ползватели на интернет също така четат новини онлайн (74 %), слушат музика, гледат филми и играят игри онлайн (57 %).

Българите изглежда най-вече се въздържат да използват интернет за извършването на сделки, тъй като България изостава както в банкирането, така и в пазаруването онлайн, отбелязват обаче експертите. Само 8,5 % от българските ползватели на интернет използват онлайн банкиране, а 28 % пазаруват онлайн, като тези проценти са сред най-ниските за всички държави от ЕС. Това е ключово предизвикателство за България по отношение на използването на интернет от нейните граждани, тъй като цифровата икономика частично се подхранва от потреблението от гражданите по онлайн канал, отбелязват от ЕК.

Оценката за внедряването на цифрови технологии от предприятията в България е 0,24. Българските предприятия трябва да използват по-добре възможностите, предоставяни от онлайн търговията и социалните медии, се препоръчва в профила на страната ни.

Българските предприятия трябва да се възползват и от възможностите, предоставяни от електронната търговия. Много малко малки и средни предприятия в България продават онлайн (5,5 %), като по този начин реализират едва 1,4 % от своя оборот, а още по-малко МСП (2,1 %) извършват онлайн трансгранични продажби в други държави — членки на ЕС.

Без цифровизация и използване на електронната търговия българските предприятия ще бъдат затруднени да се конкурират в глобалната цифрова икономика.

Европейската комисия представи в сряда своите подробни планове за създаването на цифров единен пазар. Още при встъпването си в длъжност новата ЕК определи като свой приоритет създаването на цифров единен пазар чрез премахване на пречките за гражданите и предприятията.

В момента пречките, съществуващи онлайн, водят до пропуснати стоки и услуги за гражданите: едва 15 % пазаруват онлайн от други страни от ЕС, отбелязват от ЕК. Интернет дружествата и новосъздадените предприятия не могат да се възползват в максимална степен от възможностите за растеж онлайн: едва 7 % от МСП продават зад граница (за повече данни вж. информационния фиш). На последно място, предприятията и правителствата не се възползват изцяло от цифровите инструменти.

Целта на цифровия единен пазар е да се премахнат регулаторните бариери и в крайна сметка да се премине от 28 национални пазара към един-единствен пазар. Напълно функциониращият цифров единен пазар може да допринесе с 415 милиарда евро годишно за нашата икономика и да създаде стотици хиляди нови работни места. Стратегията за цифровия единен пазар, приета в сряда, включва последователни стъпки, които трябва да бъдат изпълнени до края на следващата година. Тя се основава на три стълба: по-добър достъп за потребителите и предприятията до цифрови стоки и услуги в цяла Европа; създаване на подходящи условия и равнопоставеност за развитието на цифровите мрежи и новаторските услуги и увеличаване на потенциала за растеж на цифровата икономика.

"Днес ние полагаме основите за цифровото бъдеще на Европа. Искам да станем свидетели на трансконтинентални телекомуникационни мрежи, трансгранични цифрови услуги и вълна от новосъздадени
европейски предприятия в областта на иновациите. Бих искал всеки потребител да може да се възползва от най-добрите предложения и всяко предприятие да има достъп до възможно най- широкия пазар, независимо от това къде се намират в Европа. Точно преди една година аз поех обещание да превърна цялостния цифров единен пазар в един от моите основни приоритети. Днес изпълняваме това обещание. 16-те стъпки на нашата стратегия за цифровия единен пазар ще помогнат за постигането на единен пазар, отговарящ на изискванията на цифровата ера.", коментира при представянето на стратегията председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.