България провежда местни избори и референдум за електронното гласуване 25.10 | 11:00

Днес в България се провеждат едновременно избори за местна власт и национален референдум за електронно гласуване. Изборите "2 в 1" ще бъдат произведени в 12 314 секции в страната и 294 секции в чужбина. 

Избирателните секции отварят за гласоподаватели точно в 6.00 часа и ще приемат до 19.00 часа. Изборният кодекс позволява, ако пред някоя секция се образува опашка от избиратели в края на изборния ден, работното време да бъде удължено максимум с час – до 20.00 часа.

 Кмет ще се избира в 265 български общини, а също и в 3192 кметства с над 100 жители, като в 415 от тях има само един кандидат. В София, Пловдив и Варна, които са с районно делене, ще се избират и кметове на райони.

В изборите за местна власт свои кандидати са регистрирали 81 партии и 3 коалиции. 

В Избора на кметове и общински съветници ще участват общо 6 363 761 български граждани, както и 523-ма сънародници, намиращи се в момента на територията на ЕС, но с постоянна адресна регистрация у нас, които са подали заявление за гласуване в държави-членки на ЕС. От избирателните списъци за местния вот са заличени общо 534 144 души.

Правото да избират кметове и общински съветници имат само сънародниците, получили адресна регистрация в населено място в България през последните 6 месеца. По тази причина за местни власти нямат право да гласуват българите, живеещи постоянно зад граница.

Сънародниците ни в чужбина обаче за първи път ще имат право да гласуват в национално допитване. Въпросът, на който народът ще се произнесе е: "За" или "против" въвеждане на електронно гласуване от разстояние на изборите в България за президент, Народно събрание, Европейски парламент и национални референдуми.

Право да участват в допитването за електронното гласуване имат 6 885 893 гласоподаватели у нас и в чужбина - с българско или двойно гражданство. Те имат на разположение 294 изборни секции в 45 държави. Най много са секциите в САЩ, Германия и Испания. Броят на заличените лица от избирателните списъци за националния референдум е 16 755.

Данните изнесе вчера от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО). Службата отпечата и предаде на областните управи избирателните списъци за местния вот и произвеждането на национален референдум.

Броят на избирателите, подали искане за гласуване по настоящ (променен) адрес за изборите за общински съветници и за кметове е 137 455, а за националния референдум – 102 950 души.

В списъците за местните избори и националния референдум са включени всички български граждани, които отговарят на условията, регламентирани в Избирателния кодекс и в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Всички гласоподаватели могат да проверят номера на избирателната секция и мястото на гласуване за избори за общински съветници и кметове и национален референдум чрез стационарен или мобилен телефон на номер 0800 1 47260800 1 4726 (0800 1 GRAO), който е безплатен за цялата страна. Проверка може да се направи и през Интернет на адрес http://www.grao.bg/elections/.

Справка може да се получи и чрез изпращане на SMS на номер 18429. Номерът е единен и за трите мобилни оператора. Цената e 25 стотинки без ДДС, като в текста на SMS се изписват единствено десетте цифри на ЕГН. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за изборите за общински съветници и кметове и за националния референдум за въведения ЕГН.

В деня на вота е забранено провеждането на предизборна агитация под каквато и да е форма, а също така да се огласяват прогнозни резултати на социологическите агенции, напомнят от Централната избирателна комисия (ЦИК). Абсолютно забранено е и разпространението на рекламни брошури и други агитационни материали в избирателните секции и на 50 метра от сградите, където се произвеждат избори.

В охраната на изборите ще участват над 13 000 полицаи, съобщи МВР. Санкциите за административни нарушения са определени в Изборния кодекс – това са глоби и те се налагат с наказателни постановления от областните управители, допълват от ЦИК.

Според социолозите това е най-скучната и вяла предизборна кампания в българската история. В нея липсваше всякаква надпревара на идеи и програми за изпълнение, нямаше никаква пряка конкуренция и дебати между отделните кандидати по места. Кампанията се водеше предимно от партиите, вместо от самите кандидати за кметове и общински съветници. Социолозите обясняват нежеланието на партиите да запознаят гласоподавателите със своите кандидати и с управленските им платформи с високия процент на купен вот, който се очаква и който никой не се наема да прогнозира.