Българи масово ще гладуват без парите на роднините в чужбина 06.06 | 21:41

Голяма част от българските граждани ще гладуват или ще бъдат принудени да емигрират, ако техни роднини, които вече са избягали в чужбина, спрат да им пращат пари. Това става ясно от Годишния доклад за икономическо развитие и политики на Института за икономическиизследвания при БАН. Според данните на експертите огромна част от сумите, изпратени от нашенците в чужбина, тук се харчат за храна и за други битови нужди, а минимален процент се използва за инвестиции. Така реално се въпросните средства подпомага местната икономика, но само на регионално ниво. По този начин обаче става ясно, че хората имат нужда от пари, с които да покрият най-вече първостепенните нужди в живота и са принудени да го правят с получените средства от чужбина, а не ги влагат в нещо по-дългосрочно.

В същото време емиграцията е сред основните проблеми тази на национално ниво да бъде в криза. Прогнозата в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България за 2016 г. е за недостиг на работна сила в средносрочна перспектива от 250 000 - 400 000 души, в зависимост от двата варианта на икономическа активност и възстановяване на темповете на растеж от предкризисния период. Паралелно с това пък заради структурата на земеделското производство от 2007 г. насам като член на Европейския съюз България е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и близо половин милион работни места. Това стана ясно при представянето на втората част от Годишния доклад за икономическо развитие и политики на Института за икономически изследвания при БАН.

Един от основните проблеми на българската икономика е свързан с влиянието на емиграционните процеси върху, които пряко засягат развитие на регионите у нас. По-ниските доходи са причина за отлива на работна ръка от България. Дори и през 2030 г. няма да можем да компенсираме фактора "заплащане на труда", с което да ограничим тези процеси, заяви проф. д-р Искра Белева, ръководител на авторския колектив на доклада. Прогнозата на икономистите е за недостиг от около 400 хил. души работна ръка при определени условия. Затова и тяхната препоръка е за подобряване на условията на труд у нас и по-гъвкави форми за включване в заетостта на имигрантите.

А страната ни продължава да губи население, изтъкна и проф. д-р Веселин Минчев. Напусналите България в последните 20 години не са повече от 1 милион души, но ние сме миграционно изтощени, смята той. По думите му българите нямат нагласа да се връщат от чужбина. Доказателство за това е, че и парите, които родните емигранти изпращат на близките си в страната, показват устойчиво увеличение – от 300 млн. лева през 2000 г., през 600 млн. лв. за 2007 г. до 1,3 млрд. лева през 2015 г.

Парите от емиграцията помагат за развитието на местната икономика предимно чрез потреблението и в по-малка степен – чрез инвестиции, тъй като много малко от хората ги използват за бизнес – най-много пари отиват в Северозападния регион, както и в Централна България, подчерта проф. д-р Минчев.

Авторите на доклада смятат, че перспективите по отношение на емиграционните потоци не показват съществен обрат в техните размери и структура, доколкото няма да настъпи такъв обрат и в икономическата среда. От тази гледна точка, според икономистите на БАН, дисбалансът в пазара на труда по отношение на търсене и предлагане на труд ще става все по-голям както в количествено, така и в качествено отношение. И в бъдеще икономиката ще се захранва с парични трансфери от българи в чужбина и това ще продължава да бъде съществен фактор за балансиране на домакинските бюджети, се казва още в годишния доклад.

За да се излезе от този "порочен кръг", е необходимо открояване на приоритетни политики и механизми за намаляване на емиграционните нагласи сред българското население и за трайна трудова интеграция на имигрантите. Създаването на по-добри условия за трудова реализация на регионално ниво чрез намаляване на съществуващите регионални дисбаланси е също стъпка към задържане на работната сила в страната, смятат икономистите.