Българската медийна ситуация на вниманието на Нели Крус 04.09 | 19:58

Група български журналисти са изпратили отворено писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус в навечерието на нейното посещение у нас, съобщават от Асоциацията на европейските журналисти - България.  

Журналистите очакват с надежда визитата на Крус в София. "Приехме с надежда думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент", се казва в писмото.

Писмото е подписано от 28 души, като сред тях не са само журналисти, но и социологът Цветозар Томов, бившият кандидат за вицепрезидент Юлиана Методиева, Антоанета Цонева, ръководител на Института за развитие на публичната среда. Сред журналистите личат имената на Лили Маринкова, Иво Инджев, Атанас Чобанов, Стояна Георгиева, Петьо Цеков и др. Писмото е подписано и от Асоциацията на европейските журналисти - България и Центъра за развитие на медиите.     

"Смятаме, че от срещите ви с представители на институциите или на двата издателски съюза, няма да научите достатъчно за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват", пише в писмото.

Според авторите на писмото българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза. Голяма част от анализите, коментарите и разследванията целели единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често били в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез подставени лица заемала застрашителни размери.

Подписалите писмото напомнят, че през 2011 и 2012 г. редица авторитетни международни институции и организации отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас: IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници.

В доклада "Застрашените свобода и плурализъм на медиите” фондация "Медийна демокрация” картографира проблемите на българските медии, като постави политическата зависимост на първо място, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и наличие на твърде ниски професионални стандарти, се казва още в писмото.

"Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари. Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил. евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии", се чете до писмото до Нели Крус.