Бяло, зелено, червено... 02.03 | 16:50

В четвъртък, 3 март, е националният празник на България. Ден, който за всеки човек може би означава различно нещо. Ден, в който политици и официални лица обикновено изказват мъдри мисли и говорят с умиление за родината.

Трети март по традиция е дата, с наближаването на която търговците ликуват заради засиленото купуване на български знамена. Независимо дали са произведени в Китай или в България, българските трибагреници се търсят именно на такива ключови дни като 3 март, 6 септември, а понякога и за някое по-значимо спортно събитие.

Фасадите на много обществени сгради грейват с трибагреника, а същият процес се наблюдава и при домовете на обикновените граждани. Много от тях изваждат забутаното в ъгъла на някой шкаф, леко поизмачкано, но все още читаво знаме, поизтупват го от прахта и го просват горди, защипвайки го за прозореца, за да не излети.

Това все пак е похвално, защото все още българите показват, макар и по съвсем символичен начин, че 3 март означава нещо за тях.

Ние си задаваме обаче няколко въпроса. Защо тези български знамена изобщо се прибират по шкафове и ракли? Защо се сещаме да развеем родния флаг, само когато ни го напомнят по телевизията? Не е ли най-добре знамето на България да се вижда непрекъснато, а не само на една или две дати?

В Румъния например, държавата, с която напоследък все вървим в комплект, още с навлизането на територията на страната се забелязват множеството национални знамена. В по-големите градове централните булеварди са "извезани" със знамето на Румъния, като на всеки електрически стълб има по едно.

В Турция също националният флаг е един от най-често срещаните знаци в страната. Повече примери едва ли са нужни. Окачването на националното знаме, този наглед малък жест прави голямо впечатление.

Това е един елементарен начин институциите и самата държава да дадат пример. Защото патриотизмът в никакъв случай не е онова изкривено партийно говорене, което в последните години слушаме от знайни и незнайни политически лица. Патриотизъм значи да обичаш страната си и да уважаваш историята ѝ, а не само да си я спомняш веднъж или два пъти в годината. И понеже на думи вече всеки е силен, време е да сме силни и на действия.

Би било прекрасно, ако утре, на 3 март закачим на видно място българското знаме... и просто го оставим там.