Валутните резерви не могат да се ползват за правителствени политики след влизането в еврозоната 29.10 | 12:01

Валутните резерви не могат да бъдат използвани за финансиране на правителствени политики след влизането в еврозоната.

Справка на БНР показа, че за да въведе еврото, страната ни трябва пропорционално да внесе резерви в Европейската централна банка.

Останалата част от резервите остават в централната банка и те могат да бъдат използвани по строги ограничения на Франкфурт, но не и за бюджетни политики.

Опасенията, че резервите на БНБ могат да бъдат харчени с политическа цел заради липсата на валутен борд след приемането на еврото, са напълно неоснователни, коментират финансисти. Това бе потвърдено и от заместник-управителя на БНБ Калин Христов по време на изслушването на ръководството на банката в парламента този четвъртък.

"Тоест на директния Ви въпрос дали могат да бъдат използвани за финансиране на правителствена политика отговорът е не."

Каква сума трябва да внесем в капитала на ЕЦБ?

"Текущите изчисления са, че нашият дял ще бъде 0,98%, което означава при допускане на сегашните резерви ние би трябвало да внесем около 500 милиона еквивалентно в евро, тъй като еврото не е резервна валута на ЕЦБ, т.е. ние ще трябва да внесем или йени, или щатски долари, или канадски долари, но не и евро, тъй като еврото е национална валута."

Какво ще се случи с оставащите свръхрезерви след влизането в еврозоната?

"Първо, ние ще трябва да ги конвертираме във валути, които са резервни валути, тъй като еврото потенциално в този момент ще бъде нашата национална валута. И след като ги конвертираме, те ще останат резерви на БНБ национални и ще могат да се управляват само по ограниченията, зададени от общата рамка на ЕЦБ."

Което означава, че няма как да бъдат използвани за финансиране на правителствени политики, поясни в четвъртък Калин Христов.

На това парламентарното заседание в този ден бе дадена зелена светлина за ускоряване на процеса по приемането на единната европейска валута при настоящия фиксиран курс лев - евро.

Целевата дата е януари 2024 година, като шансът за нея все още не е окончателно изпуснат, въпреки че има забавяне.

Ако България не успее да се присъедини към еврозоната, тогава следващият шанс най-вероятно ще е след десет години, предупредиха от БНБ.