Вотът в САЩ е оспорван, но Обама ще спечели 06.11 | 18:42

Димитър Димитров е политолог, експерт по изборни системи. Преподава дисциплината "Избори и избирателни системи" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Разговаряме с него след първата Национална конференция по изборни системи, на която той бе лектор. Ето какво е мнението му за изхода от президентската надпревара в САЩ, за начините на гласуване у нас и за предстоящия референдум за бъдещето на ядрената енергетика.

Наясно сте с историята на американските избори. Какво очаквате да се случи на тези – Обама или Ромни ще седне на стола в Белия дом?

– Изборите в САЩ се очертават като много оспорвани, което по правилата, по които се определят резултатите там означава много оспорвани в няколко щата. Между тях са Флорида, Охайо, Пенсилвания и Айова. На практика, тъй като електорите непряко избират президент, за да се стигне числото 270 електори, кандидатът, който ще е победител, трябва да спечели поне в три от тези четири щата, които изброих. Засега прогнозите са такива, че макар и не с много Обама има известна преднина.

Очакванията са, че той ще успее да спечели президентските избори. Има, разбира се, и неизвестни. Неизвестните са свързани със самото протичане на изборния ден, с повторение на ситуацията от 2000-та година, когато много малък брой гласове – 537 от общо 7 милиона гласували във Флорида, даде предимство на Буш. При такива малки числа са възможни много различни сценарии на протичане на изборния ден. Тъй като теоретично и един глас може да има стойността на 22 или на 27 електорски места, което е много голямо число.

Това е проблемът, иначе като цяло изборите повториха обичайната за Америка динамика. До номинацията кандидатите са крайни, а след като ги номинират, те постепенно-постепенно преминават в центъра. Борят се за независимите или неопределените гласове, за колебаещите се, а те няма как да бъдат убедени с аргументите, които обикновено имат значение за твърдите привърженици.

Наблюдавайки как протича кампанията там и президентската кампания у нас, не е ли любопитно защо кампанията в САЩ е кампания на усмивки, а тук е точно обратното – наближи ли вота, кандидатите се хващат за гушите?

– Защото у нас логиката е точно обратната. У нас номинациите не са с общо гласуване, а са партийни и обикновено на първия тур трябва да се мобилизира партийния електорат, което автоматично означава много твърдо и ясно профилирани партийни послания, които включват и негативна кампания срещу противника. На втория тур е малко по-различно. В тоя смисъл нашият първи тур прилича на техните предварителни избори.

Само че у нас това се случва в много сгъстен график, в рамките на една седмица, а при тях това е разположено в един много дълъг период – почти едногодишен. От декември предходната година са започнали предишните избори, та чак сега до ноември. Това са десет месеца. И освен това, както и друг път съм казвал, размерът има значение.

Все пак САЩ са една много голяма синкретична демокрация, в която има много различни групи и въпросът е да се гласуват техните преференции, грубо казано предпочитания. Докато ние сме малки, България е по-малка от Пенсилвания, която е само един щат. В Америка често казват също, че "all politics is local", което означава - "цялата политика е местна", защото партията няма местни представителства, местно влияние. При нас е обратното - "all politics is national", т.е. само национално силните партии налагат какво да се случва по места. А това произтича просто, както казах – от размера.

И у нас наближават избори, само че парламентарни. И експертите вече спорят коя методика е по-подходяща Д-Ондт или Хеър-Ниймайер? Конструктивен ли е този спор?

– В националния избирателен район, както у нас се изчисляват изборните резултати дава разлика от 1 на 100. Значи някоя партия може да спечели едно място, а друга да го загуби. Аз съм изчислявал и назад резултатите – досега е имало само един случай на разместване на две места, но всички други са максимум едно.

Възможно е в парламента да имат значение едно или две места, но в общия случай е по-скоро малко вероятно. Така че тези методики са малко като буря в чаша вода, но пък позволяват на тези, които налагат правилата някак си да тропнат по масата и да ги наложат. В тоя смисъл да заявят това, че могат да наложат правила. Това като цяло действа мобилизиращо.

За Вас отживелица ли е мажоритарният вот?

– В България няма традиции за такъв мажоритарен вот. Всъщност ние имаме традиции при местния вот – кметовете се избират така, президентът също. На парламентарни избори мажоритарният вот има друга логика, изисква известни традиции и подготовка, която у нас никога не е правена.

Така че няма как от днес за утре да се събудим и да кажем – "Ей сега искаме да си избираме в едномандатни райони своите представители", по простата причина, че няма как да определим едномандатни райони. Значи ние трябва да почнем да определяме граници, както съдържат избирателните списъци, а това е един безкраен спор.

Той е възможен, но този спор е пристрастен, защото ние знаем какви са резултатите и не е без значение дали три села са с гласоподаватели на ДПС, ако ги включите в един едномандатен район, който не е номиниран от ДПС, ами те се губят, те нямат значение. Това е целият проблем на мажоритарния вот. Особено, когато се работи с относителни мнозинства, както е във Великобритания или както ние през 2009 година избирахме.

Така може да се стигне до казуса с Шумен, където избраният кандидат на ДПС води пред кандидата на ГЕРБ с 250 гласа, а недействителните гласове са 2500. Значи, за да имате мажоритарен вот трябва да имате абсолютно солидна система на администриране на изборния ден, което означава и налагане или пък преброяване на гласовете по еднакъв стандарт в целия район.

Няма такава готовност да се съберат всички бюлетини от района, да се преброят на едно място, за да сме сигурни, че така както оценяваме една бюлетина, така се оценява и друга. А съответно като има разпръснато преброяване очевиден е стимулът да се произвеждат недействителни бюлетини, пък за определена партия и това е проблемът.

А какви са възможностите за смесена система – например, подобна на тази в Германия?

– Да. Обсъждало се е това. Германският вариант е удачен, разбира се, на смесена избирателна система. Може да бъде адаптиран в България. Какви са плюсовете – там всички кандидати минават през мажоритарен вот. Минусите, които някак си психически се явяват или пък поне служат като извинение, са, че в парламента попадат и кандидати, които са загубили едномандатните избори, тъй като те влизат в листите. Това някак си служи като извинение за тези, които вземат решение. Самият проф. Константинов в усилието си да я наложи като рекламен слоган беше казал, че това е Mercedes-ът на избирателните системи.

На първата Национална конференция по изборни системи в събота оприличихте референдума като "телешки възторг". Защо?

– Референдумът разчита или апелира към телешки възторг. Защото ако имаше икономически основания да бъде построена тази централа, тя досега щеше да бъде построена. Конюнктурата в регионалния пазар на електроенергия е такава, че не предполага да се добавят такива големи мощности. Няма кой да ги потребява. И аз, въпреки че се изтъкват други аргументи, съм почти сигурен, че RWE, когато се оттегли от проекта, просто е преценила, че от чисто икономическа гледна точка той е позагубил смисъл заради кризата. Повтарям заради кризата.

Потреблението на електроенергия в България е намаляло по простата причина, че "Кремиковци" няма електропещи и не произвежда стомана, т.е. това са едни половин милиард киловатчаса. Всичко по подобен начин се е развило навсякъде наоколо. Затворен е заводът в Смедерово, който също е металургичен за Сърбия. Затворени са металургичните мощности в Гърция. Просто това електричество, което трябва да се произведе няма къде да се проведе.

Естествено, може да има инвеститорски интерес, както аз и друг път съм казвал, от някакви руски или скрито руски инвеститори. Те обаче ще преобразят цялата енергетика, т.е., след като започне да произвежда такава централа, би трябвало да затворим други мощност – дали топлоцентралите, или пък "Козлодуй". Руснаците няма да удължат живота на "Козлодуй", но пък ще построят два блока, които те ще имат. Това е един много сложен и дълъг спор. Ще си послужа с едно вече изказано мнение – дори и да направите докторат по физика, сеизмични науки, екология, икономика, търговия с електричество на регионалния пазар няма как да предвидите всички обстоятелства, които ще бъдат в сила и в действие след 10 години, когато тази електроцентрала ще произвежда ток.

Просто прекомерно рисков е. Което е сигурно обаче – започнем ли да строим такава централа, ще трябва да я платим, а тя не може да струва по-малко от 10 милиарда долара, защото толкова струва Литовската, предложена от Тошиба, 10 млрд. евро е Чешката, предложена от "Westing House”. Въобще това не са круши, които можете да купите за 50 стотинки или за два и петдесет различно качество. Там има унифицирани технологии и те струват приблизително еднакви пари. Няма как българската централа да струва 4 млрд. евро, пък всички останали по 10 милиарда долара. Това са просто недомислици честно казано.

Това българският бюджет не може да си позволи. Резултатът, ако случайно се предприеме такава инвестиция, ще бъде, че потенциалният руски инвеститор ще придобие активи на НЕК. Те вече са си ги поискали. Още не са построили електроцентралата, а водят дело. Още един пример ще дам. Руснаците се опитаха да монтират международно участие, знаете, че споменаваха френска, финландска фирма, сръбско правителство, македонско правителство. Всичките те искат да участват.

С най-голям дял е сръбското – 5%, македонското с 1%, френската фирма с 1,5%, а финландската с 2%. Никой не иска да поема отговорност за 9 млрд. долара. Това е телешкият възторг – да се намерят едни избиратели, за които 9 милиарда са, разбира се, извънземно понятие. И затова те не могат да го рационализират и са готови заради това, че страната технологично ще се развива, че ще си имаме централа и всякакви други аргументи, несвързани с проекта, са готови да подкрепят. Това е телешкият възторг.

Смятате ли, че референдумът ще се провали?

– Абсолютно! Още, когато е писан Законът за референдумите, той е написан по такъв начин, че да не може да се състои референдум, който да вземе решение по какъвто и да е било въпрос. Затова казвам, че е в известен смисъл злонамерена идея – защото тя дискредитира идеята за референдуми.

Не бива да се правят референдуми с предизвестен изход. Какво е това? "Даваме ви една демократична процедура, която е нищо от сърце".

Наистина добре илюстрира това, че в политиката е важно да манипулираш и всичко друго няма значение. Манипулацията пък е възможна, само когато има телешки възторг, защото той пък подложи на манипулация.