Възможностите за терапия в психиатричните институции в България продължават да са дефицит 31.01 | 20:00

Възможностите за терапия в психиатричните институции в България продължават да са дефицит, персоналът в тях е недостатъчен, а използването на средства за обездвижване не съответства на международните стандарти. Това са констатации в нов доклад на Комитета на Съвета на Европа против изтезанията след последното посещение на негови представители в България през март 2023 година.

Продължава да се упражнява физическо насилие спрямо пациентите от страна на персонала на тези затворени институции, съобщават от Българския хелзинкски комитет. Оттам отчитат като сериозен провал на Министерството на здравеопазването, че не е успяло да преустанови тези неприемливи практики.

Комитетът отчита известен напредък в институциите за социални грижи за лица с психични разстройства и изразява надежда, че ще се реализира реална деинституционализация.

През март миналата година делегацията на Комитета посети за първи път държавна психиатрична болница Церова кория, както и тази в град Бяла (втората по големина психиатрична болница бе посетена преди това от Комитета през 2020 година.) Европейските представители бяха и в домовете за социални грижи за хора с умствени затруднения в Драганово и Три кладенци. Целта на посещенията там бяха да установи дали са били съобразени препоръките на Комитета от посещението през ноември 2021 година.

В болницата в Бяла, делегацията е получила редица твърдения от пациенти – в три от общо четири мъжки отделения – че персоналът крещи на пациентите, а санитарите им бият шамари, удрят ги в главата, с юмруци в бъбреците и ги ритат (включително и в слабините). Подобни оплаквания има за психиатрична болница в Церова кория, където е нещо обичайно персоналът да крещи на пациенти, а санитарите понякога също и ги удряли, включително с фиксиращ колан.

Освен това пациенти са се оплакали, че санитарите използват нецензурни думи, наричат ги с обидни имена и ги заплашват. Някои от санитарите, споменати поименно от пациенти, са същите лица, посочени по време на предходното посещение през 2020 година. Тогава техните имена са били упоменати на директора на заведението от страна на делегацията с молба да предприеме незабавни действия. И в двете болници се твърди, че санитарите понякога носят пръчка за "авторитет".

В болницата в Бяла, в заключеното отделение за по-дългосрочни и възрастни пациенти (Отделение 4) и в заключеното отделение за по-дългосрочни пациенти в болницата в Церова Кория (Отделение 3), делегацията е открила в кабинетите на персонала на местата, посочени от пациентите, лесно достъпни дървени пръчки.

Медицинските сестри и лекарите в болницата в Бяла са били наясно с неприемливото поведение на санитарите, но са предпочели да си затворят очите, дори когато пациент се е обърнал към тях за помощ, пишат от БХК.

Във връзка със свидетелствата за наличие на физическо насилие в посетените затворени институции от Комитета заявяват: "Подобни констатации показват за пореден път, че отново е на лице сериозен пропуск на Министерството на здравеопазването да предотвратява всички форми на малтретиране на пациенти. Липсва ясно и недвусмислено послание от страна на ведомството към персонала на психиатричните болници, че случаи на малтретиране няма да бъдат толерирани и ще бъдат обект на санкции…".

При посещението си в психиатричната болница в Бяла делегацията установява, че 20 процента от пациентите вече не се нуждаят от хоспитализация, но остават в болницата, тъй като нямат алтернативно място за живеене, нито подходящи съоръжения, които да позволят грижите им извън нея.

Директорът там обяснява, че болницата, освен че предоставя психиатрично лечение, действа като дом за социални грижи за хора с психични разстройства, приют за бездомни и хоспис за неизлечимо болни. Комитетът изразява отново мнението си, че оставането на лица в психиатрична болница само поради липсата на подходящо обществено или здравно заведение е "много жалко".

В тази връзка Комитетът отново призовава Министерството на здравеопазването да предприеме решителни мерки за преустановяване на малтретирането на пациентите от страна на персонала чрез подобряване на наемането, обучението и надзора над него, както и чрез бързо и независимо разследване на оплакванията от малтретиране. Комитетът също така призовава българските власти да увеличат значително усилията си за разработване и организиране на разнообразни и подходящи варианти на домове, дневни и извънболнични психиатрични грижи в общността, включително разработване на функциониращи и отзивчиви граждански екипи за психично здраве. Това е част от задълженията на страната, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

За пациенти без семейна подкрепа осигуряването на социални грижи трябва да става в малки жилищни сгради, препоръчително в градските райони, с всички необходими съоръжения и услуги. Комитетът акцентира отново, че Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика трябва да работят в тясно сътрудничество за прилагане на тези препоръки.

За деинституционализацията българските власти трябва да предприемат конкретни и спешни мерки – съгласно препоръките в този и в предишните доклади на КПИ, без допълнително забавяне, насочени към защита на човешкото достойнство на всички пациенти, които все още пребивават в психиатрични болници, добавят от Комитета.