Да си спомним за премиера Димитър Попов 09.12 | 13:20

Днес се прощаваме с първия некомунистически премиер в най-новата история на България – Димитър Попов. Министър-председателят, който остана в историята със знаковия си призив към българските граждани: "За Бога, братя, не купувайте!", като протест срещу завишените в пъти цени на стоките след "гладната зима" на празни магазини при управлението на Андрей Луканов.

Димитър Попов е роден на 26 юни 1927 г. в град Кула. Завършва право през 1950 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като юрисконсулт и съдия в Софийския градски съд от 1972 до 1990 г. По време на първите демократични избори на 10 юни 1990 г. Попов е член на Централната избирателна комисия /ЦИК/. Благодарение на участието си в нея той става едно от най-разпознаваемите лица в българския обществен живот, пише БГНЕС.

След "гладната зима" на Луканов

Края на лятото и началото на есента на 1990 г. ситуацията в България е изключително тежка, по магазините няма никакви стоки, въведена е купонна система – всеки може да купи по 1 кг сирене, 1 кг захар, бутилка олио и пиле. Има също така и режим на тока: 3 към 1/3 часа има, 1 час няма, който в критичните моменти става 2 към 2.

Населението в големите градове е недоволно и излиза на масови протести, които водят до свалянето на второто правителство на БСП на Андрей Луканов.

След падането на социалистите от власт – период, който ще остане в историята като "гладната зима", основните политически партии в 7-то Велико народно събрание - БСП, СДС и БЗНС, започват консултации за съставяне на правителство. Това е времето, в което СДС се ползва с един от най-високите си рейтинги, а нейният лидер д-р Петър Берон е спряган за бъдещ министър-председател. Но след като е оповестено неговото досие, изборът му за премиер става невъзможен.

Преговорите продължават и така се стига до съставянето на първото некомунистическо правителство на България след 45 години тоталитарна власт. Начело на него застава Димитър Попов.

Старт на икономическите реформи

Броени дни преди Коледа на 1990 г., която за пръв път от десетилетия българите ще празнуват официално, е съставено коалиционното правителство на Попов. То встъпва в длъжност на 20 декември и остава на власт близо година - до 8 ноември 1991 г., когато е сменено от правителството на СДС с премиер Филип Димитров.

В правителството на Попов икономическото управление е поверено на представителите на опозицията. Иван Костов става министър на финансите, а Иван Пушкаров – министър на икономиката. БСП е представена в кабинета от Александър Томов, който е вицепремиер. Лидерът на БЗНС "Александър Стамболийски" Виктор Вълков става външен министър.

Управлението на Димитър Попов, макар и кратко, съвпада с важни събития в най-новата история на България.

Освободените цени пълнят магазините, но на каква цена

Именно това правителство стартира така очакваните икономически реформи в страната. Те започват с освобождаването на цените, т. нар. либерализация на 1 февруари 1991 г. Само за броени дни в пустите магазини се появяват редица стоки от първа необходимост, които всеки български гражданин може да си купи без да се реди на опашки...

Но те са на стряскащи цени. Парче луканка в центъра на София в магазин на бул. "Васил Левски" в близост до Попа струва баснословните 110 лева или колкото една заплата. Появяват се и западни стоки, които до този момент, могат да се купят само във валутните магазини "Кореком". Всъщност именно правителството на Попов е това, което отменя валутната търговия и закрива Кореком през пролетта на 1991 г. За да може да се преодолее шока от рязкото поскъпване, правителството прави индексация на доходите.

"За Бога, братя, не купувайте!"

В тези дни премиерът Попов ще произнесе една емоционална фраза, с която остава завинаги в историята. На една пресконференция в сградата на Министерски съвет, малко след освобождаването на цените, той буквално ще изригне емоционално: "За Бога, братя, не купувайте!"

По-късно Попов той обясни по следния начин своята постъпка: "Точно на 1 февруари 1991 г. правителството освободи цените. Аз тогава допусках в салона на Министерския съвет да идват колкото искат журналисти. Когато излязох от заседанието, те ме наобиколиха и ме попитаха: "Какво ще кажете сега на народа?". И аз казах: "За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви". Това е изречението", посочва Попов.

Не успява да стартира приватизацията

Неговото правителството така и не стига до край с реформите. За разлика от бившите социалистически страни от Вишеградска тройка – Полша, Чехословакия и Унгария, в България така и не стартира по-важната част от икономическата реформа – структурната, изразяваща се смяната на собствеността чрез приватизация. Тя ще закъснее с цели 6 години, което ще доведе до допълнителни страдания за българите – обедняване, включително и чрез загуба на спестявания, вложени в т. нар. пирамиди и фалирали банки; закриване на цели производства, след като са били източени и т. н.

В същото време във Великото народно събрание текат епични сблъсъци между социалисти и демократи по повод приемането на новата Конституция. По ирония на съдбата, че именно днес - в деня, когато се прощаваме с първия некомунистически премиер, Народното събрание разглежда основни промени на основния закон.

Тежки проблеми с външните пазари

В международен план годината 1990-1991 г. е не по-малко интересна. Премиерският мандат на Димитър Попов съвпада с: 1. успешната Първа война в залива, при която международната коалиция водена от САЩ освободи Кувейт от силите на диктатора Саддам Хюсеин; 2. фактически престават да съществуват Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/, чийто член е България; 3. започналият мирен разпад на Съветският съюз и дезинтеграцията на съседна Югославия в огъня на кървава етническа война.

В тази тежка ситуация България трябва да решава много проблеми: завръщането на международните пазари, преодоляването на негативите последици от обявения от Луканов мораториум по плащанията от външния дълг, липсата на валута в резерва.

Връх в двустранните отношенията с Гърция

Кабинетът на Попов продължава и дори засилва отношенията със съседна Гърция, където управлява правителството на Константинос Мицотакис. По времето на Попов тези връзки достигат своеобразен връх – в някои среди се заговаря дори за по-тесен съюз, предвижда се и среща на Попов с Мицотакис в Атина. По-късно става ясно, че срещата от двустранна трябва да прерасне в тристранна с участието на югодиктатора Слободан Милошевич, който вече е задействал своята машина за убийства с две последователни войни срещу Словения и Хърватия.

Прави впечатление, че от подготвяната среща отсъства Република Македония, която с референдум от септември 1991 г. вече е изразила готовност да напусне югофедерацията. А тя е разположена географски между Сърбия на Милошевич и Гърция. В последния момент обявената с много фанфари среща се проваля.

Грижа за Зографската обител в Атон

Активизацията на отношенията с Атина има и още един аспект - Димитър Попов е първият български премиер, който посещава след дългите десетилетия на комунистически режим манастира "Св. Георги Зограф" в Атон. При визитата му са оказани големи почести. Именно от тогава датират първите публични инициативи за запазването на Зографския манастир като българска обител.

Краят на управлението на Попов завършва с изборите през октомври 1991 г., когато освен парламент, българите избират и местни органи на властта. Провели се в условията на яростна поляризация – леви и десни, изборите са спечелени с минимална преднина от СДС. В новия парламент, освен тях влизат още БСП и ДПС, като последната става балансьор, за какъвто се счита и до днес.

Източник: БГНЕС