Двоен ръст на БГ патентите 04.12 | 11:29

В Европа са издадени 22 български патента през 2017 г., което е двоен ръст спрямо предходната година. Въпреки това обаче страната е на дъното на класацията по вписани изобретения.

От страните членки на ЕС на първо място е Германия с 18 811 патента, следвана от Франция (7325) и Холандия (7043). Зад нас се нареждат Eстония и Кипър с 19 удостоверения, Латвия (14), съседката ни Румъния (13), Сан Марино (9) и Хърватия с едва 6 патента. До декември тази година одобрените БГ патенти са 8, като основно са иновации в механиката. Един от тях е свързан с монтажа на вентилатор с една или повече бобини. Точният брой на патентите, както и на нашенските кандидатури за изобретения, обаче предстои да бъде уточнен в началото на 2019 г.

Според експерти основната причина да не се регистрират БГ открития в чужбина е, че за регистрация на изобретение у нас се плащат 137 лева, а поддръжката му е 150-200 лева на година. Таксата в Европейския патентен офис (EП0) e 20 000 eвро. Така на практика разликата в таксата за български и европатент е 292 пъти. Това е и една от причините напливът за регистрация на нашенски изобретения зад граница да не е толкова висок. В САЩ пък таксата е 17 000 долара.

Според експерти от родното Патентно ведомство обаче картината не е толкова лоша. Причината е, че у нас за последните 11 месеца са издадени 168 патента за изобретения, което е повече от двоен ръст в сравнение с 2017 г., когато са едва 67. Но регистрираните полезни модели намаляват също наполовина - до 200, през 2018 г. Година по-рано те са били 464. Забавяне се наблюдава и при регистрацията на марки, които през 2018 година са намалели с 1500.

Институтът по роботика към БАН е с най-много патентовани изобретения у нас. Учените ни имат над 160 защитени патенти в областта на роботиката, сензориката и мехатрониката, обясни пред "Монитор" ръководителят на института акад. Чавдар Руменин. "В нашия институт няма никакви проблеми всеки да патентова резултатите си, защото цената у нас е нищожна.

Трудно е обаче да патентоваме в чужбина. Затова искам да подчертая, че няма български, американски или европейски патент. Щом нещо е патентовано, то е на ниво абсолютна световна новост", коментира акад. Руменин. Според него ако един учен има европейски патент, то правата ни ще са защитени и в чужбина. "Наш принцип е, че не съществува фундаментален научен резултат, постигнат от учените, който при достатъчно находчивост да не може да бъде доведен до конкретно инженерно-техническо решение и то да бъде защитено с патент. Много хора мислят, че това е нещо, което се случва по определен и ясен алгоритъм. Едва ли не хората смятат, че всеки може да стане изобретател. Но това е божи дар. Според мен Бог обича технологиите, защото в тази сфера изработваме неща, които помагат на хората", допълни акад. Руменин.

В Европа получаваме най-много патенти за иновации в сферата на инженерството производството на водород, химията и енергийните технологии. Всяка година българите представят нововъведения в дадена сфера, за чието патентоване кандидатстват в Европейския патентен офис (ЕПО). Броят на подадените и на одобрените заявления отбелязва двоен ръст, показа проверка на "Монитор”.

Патентите представляват удостоверение, че дадена фирма притежава права над обект от индустриалната собственост. Патент може да се добие и върху марка, име, лого или друга съществена част от имиджа на една компания. Най-често обект на патентоване са иновации или технологии, които променят драстично начина на работа в дадена сфера и предлагат нов, по-добър метод за функциониране. Всъщност целта даден продукт да се патентова е да се докаже неговият произход и създателят му да може да се разпорежда с неговото разпространение и продажба както намери за добре.

По данни на ЕПО, предоставени на "Монитор”, издадените патенти през 2016 г. са 95 940, а за миналата година са 105 636. За тези 2 години в одобрените български патенти се наблюдава двоен ръст-за 2016-а те са били едва 11, а за следващата година са скочили на 22. Сферите, към които принадлежат одобрените български патенти, са свързани с енергийната и механичната технология, както и с химията. От друга страна не са малко и кандидатурите, свързани с производството на водород. За 2017 година от общо 6 патента, публикувани на страницата на ведомството, 3 са свързани с производство на водород, други - с механика или по-точно със смяната на т.нар. променливи обороти на отделни стъпки. Сред проектите има и такъв за светещи диоди, който указва както начина на производство, така и начина на инсталация.

По отношение на неодобрените проекти от ЕПО поясняват, че в процеса на чакане кандидатите имат правото сами да се откажат от заявката си. "Половината случаи на кандидатури към патентното бюро са точно такива – хората се отказват още в самия процес", поясниха от организациите за "Монитор". Според тях случаите на отхвърлени патенти са малко, но фирмите и инвеститорите често се отказват още когато са в по-ранен стадий, тъй като научават, че шансовете за одобрение са ниски. Това става, когато кандидатстващите получат съобщение, с което от организацията им поясняват, че тази година патент може и да не бъде издаден.

РЕКОРД: 42 300 заявления регистрирани в САЩ

В световен мащаб най-голям е броят на заявленията, изпратени от САЩ – за 2016 г. те са били 39 998, а на следващата година са стигнали 42 300, което е ръст от 5,8%. След Щатите в световната класация се нарежда Германия, чиито заявления са се увеличили от 21 012 до 25 190. На трето място е Япония с ръст от 3.5% и общо 21 712 заявления за миналата година.

За 2017-а от страните членки на ЕС на първо място е Германия, следвана от Франция (10 559) и Холандия (7043). България се нарежда на 25-о място с едва 32 изпратени заявления за 2017-а, а за 2016-а – 20.

В топ 25 на кандидатстващите за патенти стоят икономическите гиганти Китай, Южна Корея и САЩ, които предлагат смартфони и оборудване за тях, сочи статистика на организацията. И макар тези корпорации да вземат челните места в класацията, 47% от заявките идват от Европа и едва 4-5% от Азия.

През миналата година броят на големите корпорации, които кандидатстват, се е увеличил от 66% през 2016 г. на 69%. От друга страна това се е отразило на броя на малките и средните предприятия, който е спаднал от 28% на 24%. По отношение на публичните проучвания и на изследванията, провеждани в университетите, пък почти не се наблюдава разлика – 6% за 2016-а и 7% за миналата година.