Децата на София искат повече място и време за почивка и игра 17.04 | 12:29

Национална мрежа за децата организира допитване сред най-малките жители на столицата за това какво мислят за своя град и от какво развитие има нужда той. Изследването цели да разбере как малчуганите от различни възрасти, социален статус и краища на града се чувстват и преживяват градската среда, какви са ограниченията им, какво харесват и не харесват, какво разпознават като необходимост по отношение на средата, как си представят града си в бъдеще и т.н. Проучването е организирано по инициатива на Визия за София и в него участват над 70 деца и близо 20 детски специалисти, които обобщават и анализират споделеното от децата.

Изследването е част от стъпка 3 от създаването на Визия за София, в която се правят проучвания и се финализира събирането на информация по различни теми, свързани с развитието на града. Поводът за неговото провеждане, е че разполагаме с оскъдни знания за мненията и очакванията на децата, свързани с бъдещето и развитието на града. За техните проблеми обикновено говорят възрастните и разказът за преживяванията им в града често е пречупен през призмата или на родителя, или на детския работник, или на друг трети човек, ангажиран с възпитанието и образованието им.

Проведеното изследване позволява на децата да изразят своята представа за града от първо лице, оценявайки средата, която обитават, спрямо техните възприятия, образование, социален статус, възраст, способност да се движат свободно или не и възприемат града и частите от него, който посещават и обитават. Проучването си поставя три основни цели. От една страна се проучва средата, в която децата живеят и се идентифицират спектър от възможни проблеми в нея. От друга страна, се изследва достъпът на децата до различни градски пространства спрямо различни материални, времеви и социални фактори от ежедневен порядък. Третата цел е да се изследва възможният бъдещ град, в който децата искат да живеят. Към мненията на децата се прибавя и разказът на детските работници, които прекарват с тях голяма част от деня.

За постигане на целите на изследването е създаден обширен въпросник, на база на който са проведени 12 фокус групи с деца и специалисти, работещи с деца. Във фокус групите се включват деца на възраст от 4 до 18 години с разнообразен социален статус, здравословно състояние и етническа принадлежност. Изследването е качествено и търси разказ от възможно най-широк спектър от деца с различно ежедневие, но в никакъв случай не може да се разглежда или цитира като представително за децата в София.

Резултатите в изследването показват, че при по-малките деца и при тези от кварталите извън централните части на града може да се говори за подчертано общностен живот. Прекарвайки огромна част от времето си в квартала, където живеят и учат, децата изграждат трайни връзки, а понякога това важи и за родители им. Специалистите от квартални училища свидетелстват, че благодарение на това е лесно и активното им въвличане в дейности.

Времето за социализация и отдих и свободното време доминират в разказите на и за всички деца. Най-силно е привличането им към зелените и открити свободни пространства – градинки и паркове, а най-характерни за София за тях са местата отдих и култура – паркове, градинки, пързалки, място за колелета, храм-паметника Александър Невски ("Златната църква"); Народния театър. Колкото до липсите и проблемите на техните квартали и райони, и сред масовата група деца, и сред тези от ромски произход, има единодушие по два основни пункта – недостатъчно зелени пространства за отдих и прекалено замърсяване на улиците и въздуха.

Отчетливо се появява като "притегателен център" молът – "там винаги има няколко деца от детската градина". "Разхождат се, майките пазаруват, децата си играят в някакви местенца или и те се разхождат." Често молът фигурира и при децата от ромски произход. По отношение на мобилността във физическото пространство децата преживяват града си в по-значим мащаб от този на отделния квартал. Ето защо затрудненията в придвижването им зависят не толкова от възрастта, колкото от социалните различия помежду им.

Всяка от проведените фокус групи завършва с въпроси за това как си представят "по-добрата София". Най-често посочваните проблеми на града (в този ред) са: замърсяване; прекалено много (и паркирали) автомобили, сгради – рушащи се, недовършени и некрасиви; полицията; дискриминация при децата от ромски произход. В отговорите се набелязват и четири основни области за развитие на София, които могат да бъдат систематизирани така: повече възможности за прекарване на свободното време, социализация и достъп до култура; подобряване на средата инфраструктурно и естетически; подобряване на условията за придвижване и транспорта в града; справяне със замърсяването.