Държавата измисли как да не вдига цената на водата още 10 години 12.05 | 13:51

Необходимите милиарди за подмяна на канализационната мрежа ще се набавят с емисии на водни облигации от 2018 г.

От Ростислава Иванова

До 2017 г. цената на питейната вода няма да се вдига или не повече от 0,01 ст. След това ще има поскъпване на водата за потребителите, но то няма да е със заложените в стратегията 4%, а само с 2,5%. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при откриване на четвъртата годишна водна конференция "Механизми за финансиране на ВиК сектора".

Павлова обясни, че дългосрочната стратегия за ВиК сектора предвижда новите бизнес планове на дружествата започнат да се прилагат от 2017 г.. "И на този етап няма причина за увеличение на цената на водата. Може да "мърда" с 0,01 ст. в рамките на сегашния механизъм", допълни тя.

"Предстои да бъде направено предложение за намаляване на прага на поносимост от сегашните 4% - на 2,5%. Намаляването на този праг се предлага не само, защото цената на водата трябва да е социално поносима, но и защото при подготовката на финансовите анализи, ВиК дружествата като бъдещи бенефициенти и структури, които трябва да съфинансират модернизирането на съоръженията, да могат да направят това при нисък праг на поносимост и същевременно да получат по-висок процент безвъзмездна помощ от ЕС", обясни Павлова.

По думите ѝ до 2020 година ще има европейски ресурс в размер на 2,5 млрд. лв. за ВиК мрежата.

Припомняме, че Европейската комисия изисква от страните-членки, включително и България, да извършат цялостно обновяване на ВиК мрежата – на цялата градска и селска инфраструктура. Целта е намаляване на разхищението и течовете на вода, по които нашата страна оглавява еврокласацията. Реформата в сектора трябваше да се състои в рамките на досегашния програмен период 2007-2014 г., който беше първи за България. Държавата ни обаче тотално изостана от графика и на няколко пъти бе наказана от ЕК със замразяване на финансирането по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС). Бюджетът и ВиК дружествата трябва да инвестират в сектора около 9 млрд. лв.

Откъде държавата и ВиК фирмите да намерят 9 млрд. лв.?

България разполага с най-старата и амортизирана водопреносна мрежа в ЕС за пречистени и отпадни води. От намиращите се на територията ни над 75 000 километра водопреносни съоръжения около 30 000 км са строени преди 1970 г., става ясно от одобрената от Брюксел Национална водна стратегия. Необходимите средства за изграждане, рехабилитация, поддържане, преструктуриране и управление на цялата водна инфраструктура в страната са над 12 млрд. лв.

При спазване на определени условия и срокове до 2020 г. България може да разчита на целево еврофинансиране по ОПОС в размер на 2,3 млрд. лв. Държавата и ВиК операторите трябва да осигурат останалите около 70% от инвестициите за модернизиране на ВиК сектора. Това означава да се набави финансов ресурс от около 9 млрд. лв. до 2020 г.

За да не бъде и занапред санкционирана от ЕК и лишавана със спиране на евросредствата, страната трябва бързо да навакса с реформата. Това означава годишно да инвестира в сектора по 1,2 млрд. лв., което направо изглежда невъзможно, при положение че от 2007 г. насам реалните вложения във водоснабдяването са под 200 млн. лв. годишно.

Рехабилитация и подмяна на мрежата се извършва, но това става твърде бавно, категорични са в Брюксел. Като последица от забавянето - над 40% от мрежата все още е амортизирана, питейните услуги са с ниско качество, а делът на отвежданите и пречистени отпадъчни води е по-нисък в сравнение с повечето държави-членки.

Спешните нужди от рехабилитация и подмяна на водоснабдителните мрежи се оценяват на 5 млрд. лв., сочат разчетите във водната стратегия. Около 6,7–7,2 млрд. лв. са нужни за привеждане в съответствие на системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Делът им у нас отново е по-нисък в сравнение с повечето държави в ЕС. Едва 66% от населението е присъединено към система за отвеждане на отпадъчни води, а делът на свързаните към пречиствателна станция е още по-нисък – 50%.

Субсидиите от фондовете на ЕС ще са достатъчни за финансиране на не повече от 30% от общия обем на нужните капиталови разходи в отрасъл ВиК за 10-годишен срок. Липсващите 70% от вложенията трябва да се осигурят от държавния бюджет и ценовите приходи на дружествата.

За да набави този финансов ресурс, правителството обмисля възможността за прилагане на иновативен механизъм за финансиране на ВиК сектора - с т. нар. водни бондове (водни облигации), обяви Лиляна Павлова по време на тематичната конференция. Този начин на допълнително набиране на средства за ВиК мрежата се прилага в момента в Италия, но е използван и в повечето страни от ЕС, където секторът е недофинансиран и европейските пари за него недостигат.

Какво представляват водните бондове (облигации)?

Павлова разясни какво представлява финансовия инструмент, включващ издаването на водни бондове – облигации. "Става дума за окрупняване на няколко водни дружества в рамките на една област или на няколко области. Те се обединяват в дружество, което емитира водни бондове, които се пускат на борсата. По този начин се осигурява допълнителен финансов ресурс за инвестиции в пречиствателни станции, водопроводи и канализация и в дългосрочен план те се откупуват. Министърът напомни, че досегашните инструменти за финансов инженеринг се реализираха с подкрепата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

В Италия например схемата с бондовете е направена от Европейския фонд. "България също разчита да проведе срещи с представители на фонда и да получим предложение за съответните модели за реализация на идеята", каза Павлова.

Тя е категорична, че новата борсова схема за набавяне на липсващите средства за финансиране на ВиК съоръженията няма да доведе общините до задлъжнялост. "Не става дума за общински дълг. "Идеята е чрез Асоциацията на ВиК дружествата те да получат подкрепа и да издадат бондовете за сметка на активите, които ние им делегираме да управляват, срещу инвестициите и срещу подобряването на инфраструктурата и намаляването на загубите на вода, а не да задължим общините да го правят", коментира регионалният министър.

Новият механизъм може да се въведе най-рано след структурирането на ВиК операторите в обединени дружества, с преостойностени активи. Едва след това те ще могат да залагат водни облигации на борсата. "Затова като инвестиция това не може да се случи преди 2018 г.", каза Павлова.

ВиК реформата трябва да се осъществи до края на 2016 г.

Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева пък припомни пред форума, че в момента в Народното събрание се обсъждат промените в Закона за водите, които целят пълно съответствие в изпълнението на изискванията за партньорство на България към евродирективите за програмен период 2014-2020 г..

"Промените са свързани с ефективно въвеждане на принципа "замърсителят плаща", с възстановяването на разходи за дейности, които могат да въздействат значително върху водите, определени съгласно Рамковата директива за водите. Също така и въвеждане на механизми за определяне на ресурсните разходи и разходите за околна среда", каза тя.

Междувременно се очаква на утрешното си редовно заседание правителството да приеме новата Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г., след което документът ще бъде изпратен за одобрение от ЕК, отбеляза Василева. И допълни, че финансирането по новата ОПОС е насочено основно към инвестиции във ВиК сектора. Става въпрос за договорените 2,3 млрд. лв. от екопрограмата, които са предназначени за модернизирането на водната мрежа.

"Именно това е едно от условията на ЕК по ОП "Околна среда", за да отпусне средствата от еврофондовете. Осъществяване на реформата във ВиК сектора трябва да се реализира до края на 2016 г.", напомни Василева.

"Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите е част от целия воден сектор. Интегрираното управление на водите е стратегически приоритет на МОСВ, свързан с по-добро качество на живот на гражданите, развитието на икономиката и национална сигурност с оглед въздействието на климата", заяви екоминистърът.

И в заключение каза, че съвременната политика по опазване на околна среда и води е хоризонтална политика, което често изисква да се прави всекидневен избор от екологосъобразни и едновременно икономически устойчиви решения, каквото представлява цялостното реформиране на водния сектор в България.

Водещи