Европроекти да се одобряват до 3 месеца, иска бизнесът 17.03 | 19:32

Проектите за европейско финансиране да се одобряват максимум до три месеца от държавните органи по управление на оперативните програми в министерствата. Това предвижда предложение на Българската стопанска камара (БСК), залегнало като условие в бъдещия Закон за еврофондовете, по който в момента работят работодателските организации.

Законопроектът ще е готов всеки момент, съобщи пред парламентарната подкомисия по еврофондовете зам.-шефът на БСК и председател на Съвета за обществени консултации към основната Комисията по еврофондовете в Народното събрание Камен Колев.

Бизнесът е излязъл с конкретни предложения в закона за намаляване на бюрокрацията и по-бързото усвояване на евросредствата.

Така например при търгове по Закона за обществените поръчки (ЗОП) фирмите да могат да подават офертите си само по електронен път на сайта на Агенцията за обществени поръчки. В момента изискването е офертите да се подават до възложителите на обществените поръчки - общини, министерства и др., което освен че забавя процеса, създава условия за манипулиране на търговете. "Целта е да се гарантира, че офертите не са манипулирани", подчерта Колев пред депутатите.

Според шефа на подкомисията Слави Бинев обаче файловете може да се манипулират по-лесно от документите, които сега се внасят в хартиени пликове.

Работодателите настояват за повече гъвкавост при усвояването на евросредствата по различните програми. Ако към някоя област няма никакъв интерес, средствата да могат бързо да се пренасочват към друга, обясни Колев. Според него не е решен старият проблем с мостовото финансиране за одобрени проекти.

Одитните доклади по оперативните програми на Европейската комисия и цялата кореспонденция с Европейската комисия трябва да станат публични, категорични са от БСК. По този начин обществото ще е наясно с реалното положение, ще има обществен натиск и няма да се стига да блокиране на европрограми, смята зам.-шефът на БСК

Той разкритикува българските проекти, подадени по плана "Юнкер", че са основно в областта на инфраструктурата. Стойността на нашите проекти е само 1,5 млрд. евро, което е направо скромно в сравнение с проектите на Хърватия – за 9 млрд. евро, на Полша – за 40 млрд. евро, коментира Колев.

Планът "Юнкер" все още е отворен за предложения и трява да се даде възможност и на бизнеса да отправи предложения. Междувременно БСК вече е представила на кабинета проекти за 6-7 млрд. евро, които да се реализират от частния сектор. Те са в областта на дигиталната икономика, екологията, енергийната ефективност и др.

Предложени са например проекти за: уеднаквяване на АТМ и ПОС терминалите в ЕС; ползването на мобилните станции на телекомите от няколко оператора едновременно; уеднаквяване на системите за тол таксите и др.