Ивайло Калфин: Правят се държавни бензиностанции, а на много места няма аптеки 25.05 | 10:15

"България е сред страните с най-много бензиностанции. Проблемът с аптеките е много по-голям, отколкото с достъпа до горива", каза Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и социален министър. "Очевидно е, че това е някакъв интерес към този бизнес, който ще видим накъде ще тръгне", заяви той пред БНР.

Според Калфин, ако говорим за сектори с проблеми, този с горивата е последното място, в което има смисъл да се прави държавна компания. Той изрази предположение, че това му прилича на "някаква намеса на държавата, от която след това ще се покаже частен интерес".

"Хората очакват държавата да се намеси и да свали цените, независимо как, които да приближи до доходите им. Предложете им да има държавен магазин за мляко, за хляб, за брашно, ще ви дадат същите отговори, но това не е логика. Ако имаше някаква икономическа логика, някой щеше да обясни колко ще струва тази компания, какъв е бизнес планът за тази компания, за колко би се продавало горивото. Това е една инвестиция, която ще се направи с парите на данъкоплатците. Абсолютната мъгла около параметрите на една такава компания подсказва, че надали някой мисли за икономическия интерес", коментира Ивайло Калфин.

"Не виждам нито една причина държавата да направи държавна петролна компания с това претенциозно име по подобие на арабските страни, които добиват петрол, с която да прави складове и бензиностанции", изтъкна Калфин. По думите му това може да се случи "включително и чрез предоставяне на складовете на Държавния резерв, което и сега ще стане".

Мярката с намаляването на ДДС за ресторантьорския и туристическия бранш няма да проработи, нито ще помогне на бранша, прогнозира още Калфин.

"Очевидно е, че министърът на финансите не прави политика с бюджета, той пази бюджета като един счетоводител, който го е страх да не се промени нещо в баланса на компанията. Финансовата стабилност има смисъл, когато държавата помага във време на криза. Кризата се управлява. Един от методите е фискалната политика или бюджетната политика. Ние доброволно сме се отказали от този инструмент и се хвалим, че имаме най-ниския дълг в Европа. Най-ниският дълг има смисъл, за да може да генерираш ресурс и да помогнеш на икономиката, когато е в криза. У нас цялото това нещо го няма като разбиране."

"Ако политиката се разбира като разхождане на една джипка, която раздава пари, при която трябва да целунеш ръка на премиера - виждаме унизително поведение на кметове, за да получат някой допълнителен лев, е едно. Ако смятаме общите ни пари като нещо, за което всички ние имаме отговорност, и какъв най-добър ефект може да се постигне с тях, е съвсем различно. Политическа промяна ще има, когато българите разберат, че държавата е тяхна, не е на някой владетел, който трябва да пипнеш, за да получиш някаква облага. Държавата е на всички нас и тя трябва да работи за всички еднакво – и за големите, и за малките", подчерта Ивайло Калфин.