Иван Костов: В политиката влизат неподготвени хора, сякаш са на пикник 19.12 | 12:00

Въведените на 27 ноември мерки дават резултат. От 12-13 декември намалява броят на клинично болните. Отчита се и спад на активните случаи на новозаразените, сигурно е, че натискът върху болничното здравеопазване започва да отслабва, а беше стигнал на много високи нива. Това каза пред БНТ бившият премиер Иван Костов.

Успехът и неуспехът на властите за противодействие на кризата не зависят от преценката на тях или на обществото. Обективната оценка на водената у нас политика е относителна спрямо резултатите от всички страни в ЕС. Крайните резултати, по които можем да направим сравнение са два – коефициентът на обща смъртност и темпът на спад на БВП за 2020 г., отбеляза Костов.

Когато губим с такова темпо хора, в моите представи това е огромна загуба. Има един коефициент на обща смъртност от 1,74 – 1,78 и е почти сигурно, че това ще се случи до края на годината, а това е изключително висок коефициент на смъртност, който в страна, която не води война, едва ли е наблюдавано в последните 10 г. Общо показателите и за икономиката, и за този изход за много хора, данните сочат, че ние сме сред страните, които се справят най-лошо в ЕС и с епидемията, и с икономическата криза, добави Костов. Има недоверие и във властите, и това се пренесе и в образованието, и в здравната система. Това недоверие се лекува по един начин, то не зависи от говоренето на публичните говорители, доверието се възстановява с демократични средства, с избори. Но и ние сме в края на мандата си, то поначало доверието във властите е ниско и всичко, което те казват, се поставя меко казано на съмнение. Хората не вярват на тези власти, подчерта още веднъж Костов. Толкова е силен факторът на недоверието в мерките, това недоверие е в целия свят, не само в България. Не се вярва на мерките и те не се следват, това е тъжната истина, отбеляза Костов.

За икономиката Костов каза, че предизвикателството е огромно. Гледам колеги, които се опитват да правят прогнози за изхода от икономическата криза. Прогнозите за бързо излизане от кризата и за бързо възстановяване, аз когато съм преживял две големи икономически катастрофи, знам, че тези прогнози са рискови. За мерките – вярно е това, че кризата съдържа и възможности. Здравната и икономическа криза съдържат изключителни възможности. Това е положителното във всичко, което ни се случва. Здравната криза показва каква организация, структура и функциониране са необходими на българското здравеопазване. Пандемията даде мощен тласък на четвъртата технологическа институция, електронизирането на институциите, електронно образование и др., тези неща изглеждат напълно възможни, изкуственият интелект навлезе. Тук е сложно да се оценят мерките на правителството. Хората сами да преценят насочени ли са финансовата подкрепа на България и тази от ЕС да се създаде тази нова организация и промени в здравеопазването и да се напредне в тези области, че се откриват като възможности или всъщност произвеждат мимолетна заетост в отрасли, които нямат перспектива в бъдеще. Това е много сложен въпрос. Страните, най-напреднали технологически използват евросредствата, това общо усилие във финансовата сфера, за да направят това, което казвам. Аз не виждам българското правителство да прави това, което казват, подчерта още Костов. Трагедията е, че политиката стана изгорена земя и място, там не влизат способните хора, защото знаят каква съдба ще ги последва. В политиката отиват хора като на пикник, за да се нахранят, не отива талантът на нацията, който да поеме тези огромни проблеми и да ги движи напред, поясни Костов.

Тази морална криза, този упадък, в който се намираме, се вижда навсякъде. Учителите, които не искат да се ваксинират, лекари, които напускат или си вземат отпуски, за да не влизат в инфекциозни отделения, това не е ли морална криза, попита Костов. Как да излезем от тази криза, ако не се позовем на най-висшето нещо, на духа си, да кажем, да, животът е този, за който заслужава да направим всичко. Отправям призив към бъдещия живот, който трябва да живеят нашите деца и внуци, той трябва да бъде подреден. На тях им трябват тези електронизирани институции, те не трябва да се сблъскват с тези проблеми, заяви още Костов.