Известният политолог Димитър Ганев начерта три сценария за нова сглобка след предсрочните парламентарни избори 15.04 | 10:15

Известният политолог Димитър Ганев начерта три сценария за нова сглобка след предсрочните парламентарни избори, които ще се проведат заедно с европейските на 9 юни.

Правителство ще се прави около ГЕРБ. Вариант 1 е отново ГЕРБ и ДПС да седнат да преговарят с ПП-ДБ, тоест "римейк". Вариант 2 е да се търси партньорство извън ПП-ДБ, защото на ГЕРБ и ДПС не им стига, за да имат самостоятелно мнозинство. Вариант 3, който не е изключен, е наесен да отидем отново на избори, обобщи той в интервю за БНР.

Социолозите от "Тренд" отчитат увеличаване на дистанцията между ГЕРБ и "Продължаваме промяната-Демократична България". Седмица преди Великден те ще огласят и резултати, които обхващат и скандала с митниците и Живко Коцев. При "Възраждане", ДПС, ИТН, БСП в последните месеци не се отчита сериозна динамика.

Запитан има ли пропукване в ПП-ДБ, Димитър Ганев посочи, че "напрежение в тази коалиция имаше от първия ден" и то се повишава през преференциите. При много тежка щета за ПП, може да се стигне до хипотезата да се разделят, коментира политологът.

"ДБ вероятно се чувства по-некомфортно в тази коалиция. В сглобката те заложиха на по-слабо представителство в изпълнителната власт. По-скоро ще се явят на изборите заедно. Но ако скандалът се задълбочи и атаката, ударите, имиджовите щети по ПП станат много тежки, то тогава ДБ може да види шанс, в който да успее да вземе по-голямата част от електората, който ще остане да гласува за ПП-ДБ и да се яви отделно. Ако ПП инкасира твърде много щети, ДБ ще иска да се разкачи от тях. На изборите ПП ще останат в рамките на своята традиционна градска общност, ще разчитат на тези гласове – около 350 000 до 400 000 на парламентарни избори", разкри Димитър Ганев.

Наличен е огромен протестен и наказателен вот, който търси своето представителство. Партия на Румен Радев може да го обере, но само при условие той да застане начело, което е трудно решение и засега това не е в неговите планове, смята Ганев.

Във възрастовата група 18-30, 18-35, 18-40 относителният дял на гласуващите винаги е най-малък и това не е от последните няколко години. По-младите по-малко се интересуват от политика. Младите излизат и гласуват повече, когато видят нов политически субект, който може да направи по-голяма промяна. Силен младежки вот можеше да се види в гласуването за НДСВ, за ГЕРБ през 2009 г., за ВОЛЯ, ИТН и ПП. Тази група най-бързо се разочарова, оттегля подкрепата си и прехвърля симпатиите си, поясни Ганев.