Изхвърлиха Стоянович от БНТ. Историкът за Кошлуков: Той е уплашен за бъдещето си човек 21.12 | 22:00

"Ние от една година с колегатa ви Георги Любенов сме на запис - записваме се в началото на седмицата, гледа ни една, две, понякога три комисии, които орязват това, което е снимано, и след това ни пускат в събота под знака "На живо"...Казах "добре", за да е спокоен височайшият" Това е дълбоко уплашен за бъдещето си човек.

Така историкът Петър Стоянович коментира спирането на рубриката му от Кошлуков по БНТ.

Сещам се на нелеката съдба на Гогол, който в желание да изгони бесовете от себе си накравя умира от недохранване в своя работен кабинет", обясни той действията на шефа на обществената тв.

Причината да се стигне до прекратяването на участията му на живо в БНТ се оказва глобата, която СЕМ наложи на телевизията заради негов нецензурен анекдот в едно от предаванията през 2022 г.

Стоянович омаловажи случилото се, като коментира, че спорният епизод е като "рехав бульон за пионерчета, болни от стомашни спазми" на фона на езика, който се използва в институция като Народното събрание например.

Историкът каза, че не е получил никакво писмено обяснение от директора на БНТ, където "демократичният централизъм не е на висок ниво".

"При положение, че не те интересува рейтингът и качеството, явно те интересува нещо друго. Кой е поръчал това нещо друго, не знам", каза той.

Историкът коментира и темата за демонтажа на Паметника на Съветската армия: Въпросът за законовата база беше на едно много дилетантско ниво. Не може в 21 век една европейска държава да поставя този въпрос. Нашата Альоша си отиде, после какво става? Другата част от въпроса е чисто идеологическа. Няма значение дали някой харесва паметника идеологически. Когато един античовешки режим, какъвто беше комунизмът, съпоставим с нацизма и фашизма си отиде, неговите символи трябва да си отидат заедно с него. Не може в центъра на една държава да има паметник на Хитлер, на Сталин или на Мао Цзедун. Човек може да харесва или да не харесва Съветския съюз, САЩ или ЕС, но има една морална линия, когато не трябва да пресича. Този паметник е част от онова ужасно време, заяви проф. Стоянович.

Ние продължаваме да не сме написали тази част от историята по нормален начин. Смятам, че този разговор може да бъде проведен спокойно и на научна база. Но обикновено тук се намесва политиката и всичко става много по-различно, каза още историкът.