Илинден — поверия, традиции и обичаи 02.08 | 09:30

Християнската църква го нарича още от древността "Пророк и предсказател на великите Божи дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие". Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина.

Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч". Това обяснява и името на пророк Илия, което означава Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Илинден — поверия, традиции и обичаи

Св. Илия е единственият от всички светии, чийто живот на земята не свършва със смърт. Според преданието от небето се спуснала колесница с впрегнати огнени коне и го отнесла на небето. Оттогава св. Илия управлява гръмотевиците и трескавиците на лятото и в народните ни вярвания се почита като повелител на небесните стихии - господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Затова в различните крища на страната ни го наричат още Гръмовник, Гръмоломник или Гръмодол.

Една стара легенда разказва, че свети Илия имал две сестри – Мария и Магда. Веднъж той им казал, че в деня, в който се празнува името му, той ще погуби света, като изсипе над него гръмотевиците, които владее. Но тъй като не знаел кой точно е този ден, все питал сестрите си. Те пък, знаейки за неговата закана, все го лъжели - "Отмина вече" .

Старите хора казват, че когато гърми, св. Илия се разхожда по небето с колесницата си. Гръмотевиците са знаци, че ще има плодородие. През зимата гръмотевици няма. Тогава свети Илия кара грешниците да строят градове от сняг.

Едно от преданията разказва, че св. Илия е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, за да открият халата, която можела да се скрие навсякъде - в дърво, животно или човек. За да се спаси, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.

Според народните поверия, когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.

Друго предание разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, за да не "пасе" житата.

По стар български обичай на Илинден се готви най-старият петел, особено ако в дома има именик. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени "боговица" и "колач за св. Илия". Семейството се събира около празничната трапеза, а най-възрастният я прикадява.

За да предпазят реколтата си от гнева на свети Илия, градушка или суша, стопаните правят курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.

В някои части на България в деня срещу Илинден се извършва обредното гонене на змея, символизиращ сушата. Стопаните правят молебени за дъжд и се спазват обичаите "Пеперуда" и "Герман".

Според народните поверия набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани.

Счита се още, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния.

Вярва се, че на Илинден морето взема жертви, затова и се препоръчва да сме особено внимателни.

На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е забранено. Позволено е единствено да се приготвя храна.

На Илинден празнуват всички кожари, грънчари и пивовари, защото свети Илия е техен покровител.

Имен ден имат: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.