Институт „Иван Хаджийски“: Партиите са в „разкрачено положение“ 04.11 | 15:57

Сложната ситуация в страната въздържа политическите сили от пряко желание за носене на отговорност, особено за непопулярни решения. С твърдението, че са готови да подкрепят кабинет, какъвто и да бъде, ако изпълнява точки от тяхната програма, те изглеждат склонни да заемат "разкрачено положение", да бъдат едновременно на власт и в опозиция, да се ползват от близост до изпълнителната власт и от критична дистанция. Констатацията се съдържа в анализ на Института "Иван Хаджийски", изготвен под редакцията на проф. Петър-Емил Митев.

В анализа се отбелязва, че страната е под натиск на актуални и остри въпроси, които изискват ускорено следизборно структуриране на политическото пространство. Това прави обществеността чувствителна към "надлъгване”, бягство от отговорност, търсене на алиби, странични съображения.

ГЕРБ и РБ: предписаната коалиция?

Изборите са успешни и за двете десни формации, макар че дори съвкупният им резултат се оказа недостатъчен. ГЕРБ възстановява позиции, загубени през изминалата година и половина, като убедително води във всички области, с изключение на смесените райони; категорично доминира във всички възрастови групи (с изключение на 65+), сред хората със средно и висше образование, в столицата и в големите и малките градове. Реформаторският блок е сред първите четири (измежду осем) формации и демонстрира нещо, което в най-новата ни парламентарна история не се е случвало: партии, изпаднали от Народното събрание, могат да се върнат отново в него.

Успехът на ГЕРБ има и друго измерение. Преодоляна е изолацията, в която партията беше изпаднала в края на своето управление през 2013 г. Тогава Борисов си тръгна под напора на улични протести, а много трудно съвместими партии като ДПС и "Атака" се обединиха заедно с БСП, за да не допуснат връщането му на власт. Сега, напротив, ГЕРБ изглеждат приемлив партньор, който има диалог с всички (без "Атака”). Тази тенденция се появи в периода преди европейските избори през май, но октомври я увенча. Следизборната игра се води по правилата на ГЕРБ – като се започне от темпото, мине се през темите и се стигне до модела на консултации. Борисов успява през цялото време да държи всички врати отворени – включително и към БСП, нещо, към което никога досега не се е стремил и не му се е удавало.

Оставката на Станишев улесни тази възможност. А самите консултации сякаш преобърнаха в полза на Борисов първоначалната междупартийна конфигурация. Ако в началото малките партии влязоха в разговорите с многобройни условия, а Борисов трябваше да бъде търпелив, защото е длъжен да състави някакво правителство, то по-нататък те почти изоставиха условията си, а той зае позицията на човек с различни варианти за изход. Сложните многоходови комбинации за коалиране в предначертан "формат ЕНП" с Реформаторския блок, при който всекидневно и понякога часово се сменяха позиции, доведоха до впечатлението, че РБ не е наясно какво точно иска, а ГЕРБ е добронамерената страна в преговорите, жертва на чужда алчност или непостоянство. Едва ли е точно така. За Борисов РБ е незаобиколим коалиционен партньор, ако не иска да поеме риска на еднопартийно правителство на малцинството с подкрепата на ДПС. Настояването на "реформаторите” за съучастие на "патриотите” има ясната цел да изолира ГЕРБ от ДПС и с това рязко да стесни възможностите на Борисов да маневрира независимо от тях или срещу тях. В основата на цялата игра е отговорността на Борисов. В известен смисъл той е в ситуация на вероятен "цуг-цванг”. В момента властта е "горещ картоф” – с поемането й може да загуби, с отказа – също губи.

Преговорният процес зависи в голяма степен от вътрешните отношения между "реформаторите”. Блокът изглежда с променен баланс. Преди изборите беше добил до голяма степен вида "ДСБ+” и основните послания излизаха от говорителя Радан Кънев. Нещо повече, ходът на лидерите на ДБГ и СДС Кунева и Лукарски с отмяната на избора за лидер на Блока приличаше на последен опит да се спре бившата партия на Костов от окончателното завоюване на командните височини. След изборите, напротив, преимуществото е на Кунева и Лукарски. Те внушават твърдост и последователност, докато Кънев е в отбранителна позиция и постоянно ревизира становищата си (типичен пример е важният въпрос за личността на бъдещия премиер).

БСП и АБВ: несигурни партньори и сигурни конкуренти?

Социалистите се намират в незавидно положение след изборите: най-нисък резултат за четвърт век от началото на промените; за първи път отстъпена водеща позиция в селата и сред хората с ниско образование; срив сред младите избиратели. В парламента партията е застрашена от политическа изолация и лява конкуренция.

Присъствието на АБВ в парламента е шанс за БСП да вземе истински ляв курс, такъв, за какъвто в България има ниша, особено на фона на тежкото социално положение. Активизираното "ляво" говорене, което се чува от "Позитано", е знак, че вероятно ще се върви по този път. Но пътят няма да бъде лек.

Вътрешните противоречия в БСП не са свързани само с проблема за "голямата коалиция". Те неизбежно опират и до търсенето на виновни за тежкото поражение. Макар да не са започнали отчетливо, не е изключено в скоро време да се проявят опити за стоварване на цялата отговорност върху бившия лидер Станишев и неговото обкръжение. Конфликтът между "богатите младоци" и "червените фараони" е по-сложен от баналното му представяне като сблъсък между закостенели апаратчици и млади надежди. Той има и икономически корени, и отношение към конкуренцията от АБВ. Тепърва ще се изявява "петата колона”.

За АБВ успехът решава едни проблеми, но ражда други. Сътрудничество с ГЕРБ би намалило доверието в нея. Опозиционна роля съвместно с БСП би заличило разликите. Първанов сигурно чака момент, когато конструктивният тон в българския политически момент би се заменил с поредния конфронтационен изблик, за да излезе напред със своите тези за националното съгласие. При всяко положение едва ли от АБВ разчитат на рязък ръст на електоралната си подкрепа. Остава им да привличат кадри на БСП и да се надяват на допълнително затъване на "столетницата" във вътрешните ѝ противоречия, което би накарало АБВ да изглежда като "по-добрата БСП” в очите на разочарования ляв електорат, и да аргументира завръщането й в някакъв общ, но равностоен формат.

ДПС и ББЦ - два нестандартни и несъвместими варианта на центризъм?

Българският политически център изобилства с нестандартни варианти: "царски”, "етнически”, "телевизионен”… Трябва да се признае, че лидерите на ДПС положиха немалко и небезуспешни усилия да усвоят и прокарват либералните стандарти. На избори 2014 ДПС направи нова крачка по пътя към превръщане в национална партия, представена в цялата страна, а не само в смесените райони. Може би само невалидните бюлетини направиха така, че ДПС сега да не е втора политическа сила, но подобно развитие съвсем не може да се изключва в бъдеще. Вижда се, че ДПС може да разчита на младите хора, че намира и нова социална база в почти всички относително маргинализирани общности – от ромите до жителите на Северозападна България. Сега – от позициите, които придобива – ДПС се стреми да внуши ценностен и идеалистичен "аз-образ”: единствената партия, която доброволно се отказва от властта в името на стабилността, единствената, която предлага подкрепа за правителство, без да иска нищо в замяна, единствената, която мисли за европейски и евроатлантически координати на България в нагласите си за бъдещото управление.

Намеренията на ДПС са дългосрочно прицелени. Партията на Доган-Местан ще се стреми да докаже, че както в 42-то Народно събрание правителството не бе възможно без нейно участие, така и в 43-то Народно събрание стабилно правителство няма да се получи, а декларираното от много партии нежелание да си сътрудничат с движението в крайна сметка ще доведе до ситуация, в която няма да могат изобщо да управляват.

ДПС трябва да се съобразява с трайно негативния си образ в българското общество, подсилен през последните месеци от равносметка на отношенията с политически партньори. Протестите в Кюстендил са просто симптом, че в един момент анти-ДПС настроенията могат да избухнат на нова сметка и с непредвидими последици.

Партията на Бареков преследваше от създаването си изземване на балансьорската роля и съвсем съзнателно влизаше в конфликт с ДПС. Тази линия на противопоставяне остана дори единствена при ББЦ, след смекчаването на тона към ГЕРБ, БСП и президента. Неустановената идейна ориентация на ББЦ, разпростряна в широк диапазон – от самоидентификация като истинската "социална партия" до присъединяване към европейските консерватори – не ѝ попречи да нарече в НС парламентарната си група "Български демократичен център", за да утвърди именно центризма като свое политическо кредо с отворени врати вляво и вдясно. Въпреки това, доминацията на ДПС в това пространство не буди съмнение. Нестабилността на групата на ББЦ, от която вече се отцепи първият депутат, и крайно негативното отношение на ГЕРБ към нея лиши партията от важния статут, който иска да си припише. Показателно е и решението на лидера Бареков да предпочете евродепутатското място в Брюксел пред българската парламентарна кариера. Това едва ли говори за убеждение, че в НС може да постигне крупни резултати.

ПФ и "Атака" - двата образа на национализма.

В националистическата ниша е тясно (общо 30 места), но разнообразието е голямо. ПФ изгради публичния си образ върху идеята за "умереност", за разлика от неприемливия за мнозина радикализъм на "Атака". Непосредствено след изборите лидерите на Фронта препотвърдиха своето конструктивно поведение с готовността да подкрепят ГЕРБ на базата на програмни идеи в името на национално спасение. Този ход е нож с две остриета.

Програмните различия на "патриотите”, както с "герберите”, така и с "реформаторите”, са достатъчно чувствителни и подкрепата трудно може да бъде обосновавана убедително пред избирателите. В самия ПФ съжителстват разнородни партии, течения и публични фигури.

"Патриотите”, подобно на "реформаторите”, са застрашени от вътрешни разделения, избиващи вече на повърхността. Това, от своя страна, дава нови шансове на "Атака", която поддържа изцяло монолитен образ и след "чудотворното" парламентарно възкресение получава и възможност за двойно надмощие в патриотичния лагер – първо, по линия на безкомпромисната патриотична принципност, и второ, по силата на факта, че конструктивният тон на другите формации в първите дни на 43-то НС ги прави единствената фактическа опозиция.