КОВИД е причината за кончината на незабравимата Татяна Лолова 23.03 | 10:45

През последните дни Татяна Лолова е била настанена в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където е лекувана от коронавирус, но е изгубила битката след усложнения. По-рано Ви съобщихме черната вест, че великата актриса ни напусна на 87-годишна възраст.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934г. в София. През 1955 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с големи имена като Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов. Носителка е на редица награди. През 1955-56 г. играе в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977–1989 г. е в театър "София", след което се завръща в Сатиричния театър през 1989. Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и други, режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките "Старомодна комедия" от Алексей Арбузов и "Нищо не помня" от Артър Милър. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199. Известна е главно с комичните си роли. Участвала е и в около 45 филма, редица от които култови за българското кино. Сред най-запомнящите се роли на Лолова в киното са във филмите "Топло", "Опасен чар", "Сиромашко лято", "Бон шанс, инспекторе", "13-та годеница на принца", "Пътуване към Йерусалим", "Английският съсед", "Лили рибката", "Домашен арест".

Тя е ярко характерна актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи. Член на СБФД (1987).

Написала е автобиографичната книга "1/2 живот".

Носител на следните награди: Заслужил артист (1972); Народен артист (1986); Орден "Кирил и Методий" – III степен (1963); "Награда на Съюз на артистите в България за женска роля" за (Лиди Василевна) в постановката "Старомодна комедия" (1977); "Награда на Съюз на артистите в България за женска роля" за (Уини) в постановката "Щастливи дни" (1992); "Аскеер за женска роля" за (Уини) в постановката "Щастливи дни" (1992); "III награда за актьорско майсторство" на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден "Стара планина".