Каква система за гласуване да изберем? 02.07 | 22:08

Вратите на парламента са отворени за всички, които искат да участват в писането на новия Изборен кодекс. Това заяви заместник-председателят на Народното събрание и председател на комисията за взаимодействие с граждански организации и движения Мая Манолова, цитирана от БТА. 

На свое заседание в пленарната зала комисията изслуша предложения на граждански организации във връзка с избирателните системи. Дискусията беше интересна, входът е абсолютно свободен, не по предварителен списък, посочи Манолова.

Ще направим общ доклад от всичко, което се чу днес, идеята ми е да разработим две от

системите, които събират повече привърженици - пропорционалната с преференция и германската избирателна система, която ще даде 120 мажоритарни депутати, без да ощетява пропорционалното гласуване, обясни тя.

Като голямо предизвикателство Манолова посочи и машинното гласуване. Ако не бъде въведено машинно гласуване, няма да можем да се справим с фалшификации и манипулации на вота, отбеляза тя.

Единна гражданска листа, финансиране на политическите сили с SMS-и и отпадане на ограниченията за участие на политически формации в изборите - са част от идеите, които представители на граждански организации лансираха по време на дискусията днес.

Пламен Зарков от обединение "Протест" предложи идеята да се  финансират политическите формации с SMS-и, като по този начин ще се осигури прозрачност не само за финансирането, но и за  подкрепящите партията.

"Имаме намерение да формираме партия, защото това е и единственият начин да  участваме в управлението”, посочи Зарков и допълни, че трябва да  отпаднат ограниченията за участие в изборите.

Борислав Цеков от Института за модерна политика очерта три основни цели на смяната на избирателната система - повече власт в ръцете на избирателите, отваряне на изборния процес към гражданските организации, гарантиране на равнопоставеност на участниците в изборите и намаляване на ролята на парите.

Цеков предложи преференцията да бъде задължителна, тоест избирателят да е задължен да гласува и преференциално. Така според него, се намалява възможността да се монополизира системата от две-три големи партии и се насърчава конкуренцията. Цеков предложи да има и граждански листи.

Германската избирателна система беше обяснена от проф. Емилия Друмева и математика проф. Михаил Константинов. Друмева  изясни, че това е персонализирана пропорционална система, като превес има пропорционалният принцип, но и силен мажоритарен елемент. Спечелените мажоритарни мандати директно отиват в  парламента, като биват интегрирани в общия брой на  пропорционалното разпределяне, т.е. заемат предните места в пропорционалните листи.

Проф. Константинов коментира, че само в две от страните членки в ЕС има чисто мажоритарни системи - в Англия и Франция, в пет функционират смесени избирателни системи, а в останалите - пропорционални, като някои са с преференции.  

Журналистът Валери Найденов защити мажоритарната избирателна система. Според него, само така депутатът става наистина легитимен и всеки район може да си избере по един представител с истинско мнозинство. Найденов посочи, че в страните, където има мажоритарен вот, никога няма протести за оставката на парламент и правителство.
Освен това, според  него, купуването на гласове с мажоритарния вот се обезсмисля.

Според Александър Каракачанов от Зелената партия  мажоритарните системи дават стабилно мнозинство в парламента, но не и стабилно управление. Хората искат промяна на лицата в този парламент, подмяна на политическия елит, заяви Каракачанов.  Според него е подходяща мажоритарна избирателна система с централна пропорционална листа.

При 240 депутата страната ще бъде разделена на 120 избирателни района, в които се издигат партии и независими. Гласува се веднъж и влизат първите 120  души, останалите 120 места в парламента се запълват от останалите кандидати, които не са успели да влязат.

Петя Цонева представи граждански проект за избирателна система, която предвижда самите избиратели да решат дали да гласуват мажоритарно или партийно. Да се предлага единна гражданска листа и партийна листа - ако искат, хората да гласуват за мажоритарен кандидат, ако искат - за партиен, обясни тя и допълни, че съотношението ще бъде динамично, съгласно настроенията на обществото, а не 50 към 50.