Край на арбитражните съдилища за сметки към телекоми, ЕРП-та и бързи кредити 20.09 | 20:03

Краят на арбитражните дела, при които хората редовно биват осъждани да плащат ненормално големи суми заради неплатени дребни стари дългове към мобилни оператори, електроразпределителни дружества, компании за бързи кредити и др., е близо. Днес промените в Гражданския процесуален кодекс, които бяха внесени от група депутати по инициатива на омбудсмана Мая Манолова, бяха приети на първо четене от депутатите в правната комисия на Народното събрание. Предложенията с тези дела да престанат да се занимават частни съдилища бяха приети с 13 гласа "за". Което означава, че промените ще стигнат и до пленарна зала. Ако и там народните представители ги одобрят, българите вече няма да бъдат принудени да плащат стотици и дори хиляди левове за такси, хонорари, лихви и т.н. към неплатена сметка в размер на няколко лева.

По време на днешните дебати в залата бе и Манолова. Която отново припомни, че през последните години в страната се създаде една паралелна система на частно правораздаване, която работи по свои си правила и най-често дори без никакви правила. А потърпевши на тази паралелна, частна съдебна система, са българските граждани. "Става дума за голяма "производителност на труда", за много сериозни обороти, с които работят тези частни, нарекли себе си, арбитражни съдилища. Забележете, че само едно от съществуващите 45 такива, се произнася годишно по над 100 000 дела. Това означава, че средно на ден разглежда и се произнася по близо 300 дела, включително събота, неделя, официалните празници, религиозните празници и т.н.", аргументира се омбудсманът.

Тя подчерта и че става дума за системна злоупотреба с българските граждани, защото, по думите й, произнасянето е по спорове, в които изобщо липсва арбитражна клауза, които са стари дългове, отдавна погасени по давност или изобщо несъществуващи задължения. "Създателите на тези съдилища обикновено са ищци по разглежданите дела, обичайно са монополни дружества, колекторски фирми, фирми за бързи кредити, а напоследък агенции за недвижими имоти и изобщо други представители на силните на деня в България", посочи тя.

Омбудсманът отбеляза като основен проблем на това частно правораздаване, че в масовия случай става дума за потребителски спорове, при които едната страна изобщо не е давала съгласие спорът да се разглежда по арбитражен ред. "Много често гражданите изобщо не знаят, че срещу тях има заведено арбитражно дело, а събирането на тези дългове става по мутренски и силов път", каза Манолова. И допълни, че гражданинът в това производство се натоварва допълнително с разноски, с адвокатски хонорари, с юрисконсултски възнаграждения и т.н. и така за дълг от 20 лева, който съществува отпреди 10 години, човекът плаща 510 лева.