Кънев: Бежанците бягат от режима, който дойде у нас на 9 септември 09.09 | 13:38

Лидерът на ДСБ и съпредседател на парламентарната група на Реформаторския блок сравни ситуацията в Сирия с датата 9 септември 1944 г. в България. "Днешните бежанци бягат от същия режим, който беше наложен на 9 септември в България", заяви той в парламента по повод на 71-вата годишнина от събитията тогава, предаде БТА. "Днес отново свеждаме глава и се прекланяме пред паметта на жертвите и пострадалите не просто в деветосептемврийския преврат и репресиите след него, но на политическото насилие и диктатурата", каза Кънев. Той допълни, че след деветосептемврийския преврат България е сменила съюзника си и единия уродлив тоталитарен режим на ХХ в. с другия такъв. "В продължение на 45 години, а, боя се и в много отношения на 70 години, той ни откъсна от нормалните европейски демократични ценности, от съзнанието за обществения мир като най-висша ценност и за политическото насилие като най-уродливо проявление на политическата власт", каза още Кънев.

Според него режимът след 9 септември 1944 г. ще остане изписан с черни букви в нашата история. Причина за това е и, че вероятно жертвите на тоталитарното управление у нас надхвърлят 300 хил. души. Кънев отбеляза още, че по време на режима стотици хиляди българи са били принудени да избягат зад граница, а след падането му - още може би над милион наши граждани. "И днес, когато наблюдаваме как през падналите телени мрежи на псевдонацистките, т. нар. социалистически баасистки режими, и съюзниците на комунистическия режим в Северна Африка и арабския свят, бягат стотици хиляди, най-уродливото нещо е ние да казваме, че грешка е било падането на тези режими. Тези хора бягат от същия режим, по същия начин, по който две трети от моите връстници избягаха между 1990-95 г.", казва Кънев. Той призова най-накрая политическото насилие през тези 45 години у нас да бъде признато и отречено. В противен случай обществото ни ще продължава да страда от спомена за режима, няма да бъде защитено нито от нови негови прояви, нито от непознатите в българската история до 80-те години прояви на расизъм и на верска нетолерантност, нито от избуяващите в последно време престъпления от омразата и т.н.