Магистратите ще декларират имущество над 10 000 лв. и подаръци над 1000 лв. 15.06 | 14:59

Съдии, прокурори и следователи ще декларират имуществото си в страната и чужбина, което включва имоти, коли, банкови сметки и кредити над 10 000 лв., подаръци над 1000 лв., дялове в дружества, както и имуществото на съпрузи, деца и лица, с които живеят. Това предвижда вторият пакет от промени в Закона за съдебната власт, одобрени на днешното правителствено заседание. Новите текстове регламентират въпроси като реформата в прокуратурата и новите правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС).

Министърът на правосъдието Екатерина Захариева заяви, че има подкрепата на депутатите от ГЕРБ за новите предложения, водила е разговори и с други парламентарни групи.

"Проведох консултацията с Реформаторския блок. Мисля, че те също ще го подкрепят, поне с такова усещане останах. От АБВ вече много категорично казаха, че ще подкрепят законопроекта. От Патриотичния фронт имаха някои въпроси, но останах с усещането, че те ще подкрепят духа на проекта. Надявам се това обещание да се изпълни и в пленарната зала. Дотук това са консултациите, които съм провела. Продължавам с останалите", коментира Захариева.

"С предложените изменения се изпълнява Стратегията за съдебната реформа и препоръките, които години наред се дават в докладите за Механизма за сътрудничество, но най-важно - се дават всички гаранции за независимост и безпристрастност, а от друга страна и за носене на отговорност на съдиите и прокурорите, и следователите", изтъкна Захариева.

Вторият пакет от промени в Закона за съдебната власт са и във връзка със съдийско самоуправление и реформа в прокуратурата, кариерното израстване на магистратите и др.

В законопроекта се регламентира възможността общите събрания на съдиите да предлагат и изслушват кандидатите за председател на съответния съд и да изказват становище относно кандидатурите. Новите правомощия на общите събрания на съдиите включват още: изслушване на предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници измежду съдиите от съответния съд и изказване на становище относно предложенията; определяне на броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя; номиниране на председателите на отделения; обсъждане и приемане на годишния доклад на председателя за дейността на съда; изказване на становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на съответния съд.

Реформата в прокуратурата въвежда ограничението горестоящият прокурор да дава разпореждания за решаване на делата по същество. Той ще може да дава разпореждания единствено относно прилагането на закона. Указанията трябва да са само писмени и мотивирани и не могат да засягат вътрешното убеждение на решаващия преписката или делото прокурор. Устни разпореждания по и във връзка с работата по дела са недопустими, гласи текст от приетия проект.

Разписани са също ясни правила и дефиниция на контролната дейност в прокуратурата, която се ръководи от главния прокурор. Сред разписаното в закона е и че т. нар. предварителни проверки трябва да приключват до 2 месеца с възможност за еднократно удължаване до 1 месец, а произнасянето на прокурора по същество трябва да се случи до 1 месец от постъпване на материалите.