Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. 14.11 | 19:30
„Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.

Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. Това заяви доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН при представянето на резултати от теренно проучване в планината.
"В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Изследванията показват, че тези ледници съществуват без прекъсване от поне 500 години”, каза доц. Гачев. "Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени”, подчерта той.
"Има тенденция към безснежни зими през последните 7-8 години”, каза ученият. По думите му дефицитът на сняг през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април. "Това са отделни събития с интензивен валеж, които водят до натрупване на лавинен сняг”, поясни той. По думите му това влияе върху състоянието на микроледниците. "Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа”, обясни до. Гачев.
"Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.
Микроледникът Бански суходол се намира почти на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли, обясни ученът.
"Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото”, поясни Гачев.
Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
Водещи
-
Пеевски внесе в НС предложение за закриване на КПК
Лидерът на „ДПС – Ново начало“ обяви още на 26 юли, че ще поиска закриването на...
30.07 | 13:20
-
Омбудсманът сезира пет институции за тежко насилие над деца в интернат в Силистренско
Някои от децата били подстригани нула номер
30.07 | 13:10
-
Утре ще бъде пуснато движението при виадуктите преди тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“
Благодарение на поставеният светофар в град Кресна преминаването по първокласния път в района...
30.07 | 13:00
Най-четени
-
Тази седмица влизат в сила ключови промени за движението по пътищата и за наказателната отговорност на шофьорите
Критики към новите мерки
30.07 | 09:59
-
Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова дадоха първо интервю след освобождаването си от затвора
Заплахи и притискания
30.07 | 10:59
-
Костадин Костадинов във връзка с пожарите: Нямаме никакъв прогрес
Той обвини българската държава в съзнателен саботаж на борбата с пожарите. "Постоянно в нашата...
30.07 | 10:45
-
Учителският синдикат подкрепя забраната на телефоните в клас
Синдикат "Образование" иска оценка по дисциплина в училищата
30.07 | 10:30