Масово усещане сред българите за скок на цените след еврото 28.01 | 09:45

Процесът по въвеждането на еврото в България е преминал под силен административен натиск и при масовите стоки не се наблюдава съществено поскъпване, заяви икономистът Любомир Дацов. По думите му именно строгият контрол в големите търговски вериги е ограничил спекулативното поведение. "Там, където аз пазарувам, нещата са абсолютно под контрол", коментира той пред Нова телевизия.

На този фон резултатите от анкета на телевизията показват коренно различна картина. 88,78% от участвалите в допитването заявяват, че усещат поскъпване на стоки и услуги след влизането на България в еврозоната. Данните са събрани 28 дни след официалното приемане на еврото и отразяват масовото обществено усещане за повишаване на разходите за живот.

Според Дацов обаче проблемът не е при храните и стоките от първа необходимост, а при услугите, където държавата практически не разполага с ефективни механизми за контрол. Най-осезаемо това се проявява при услуги, свързани с деца и семейни грижи. "Тези услуги имат поведение на монополисти", подчерта икономистът.

Подобна динамика отчита и Георги Вулджев, който направи паралел с опита на Хърватия. По думите му именно услугите са били секторът с най-висока инфлация при въвеждането на еврото. Това според него е логичен ефект, тъй като там закръгляването и свободното ценообразуване се проявяват най-бързо.

По отношение на хърватския пример Дацов уточни, че скокът на цените не може да бъде обяснен единствено с еврото. Ключов фактор, според него, е бил рязкото увеличение на туристическия поток и промяната в структурата на потреблението, което е оказало допълнителен натиск върху цените.

Данни, цитирани от Дацов, показват, че през миналата година натискът на заплатите върху инфлацията е бил около 7%. Средното увеличение на възнагражденията е достигнало 14%, а в държавния сектор - близо 20%. "Приносът на държавата е очевиден", заяви той.

Според Вулджев няма индикации този натиск да отслабне в краткосрочен план. Очакванията са инфлацията да се задържи на относително високи нива, сходни с тези от края на миналата година, като прогнозите сочат средногодишна инфлация около 3%. Определяща за развитието на цените ще бъде фискалната политика през следващите месеци.