Митът, наречен "европейска солидарност" или "всеки да си гледа бежанците" 12.05 | 16:52

България е предоставила убежище на 7 020 имигранти през 2014 година. Бежански статут у нас са получили 5 170 от тях, според данните от годишния доклад на Евростат за имиграцията. Субсидиарна защита (защита на лица, заплашени от тежки посегателства) е осигурена на 1 855 лица.

За сравнение в Чехия например, убежище е дадено на 765 души, като бежански статут е предоставен на 155. Бежански статут в Унгария е разрешен на 260 души, в Румъния – на 375. Хърватия е предоставила бежански статут на 15.

Всеки трети чужденец, получил статут на бежанец в ЕС, е от Сирия. През 2014 година 68 000 сирийци (37% от общия брой на бежанците в Европа) са получили защитен статут. Най-многобройните групи след тях са тези на граждани от Еритрея – 14 100 или 8% от общия брой.

Данните показват, че два пъти повече сирийци са преминали границите на съюза в сравнение с потока от 2013 година и четири пъти в сравнение с 2012 година. Около 60% са получили статут от две страни – Германия (25 700) и Швеция (16 800).

Швеция е предпочитана дестинация и за повечето еритрейци. Те получават основно статут там, както и в Холандия и в Обединеното кралство. От 14 100 афганистанци, 5 000 са получили статут защита в Германия и 2 400 в Италия.

Четири европейски държави са издали почти 2/3 от решенията за даване на бежански статут. Германия е дала бежански статут на 47 000 души, което е с 82% повече отколкото през 2013 година. Швеция е издала 33 000 разрешения или с 25% повече, следвана от Франция с 20 600 разрешения (27% повече) и Италия също с 20 600 разрешения, което обаче за нея е с 42% повече спрямо предходната година.

Общо 185 000 души са получили защитен статут през миналата година в 27-те държави членки на ЕС. 104 000 са получили бежански статут, 61 000 са получили субсидиарна закрила, а други 20 000 са получили разрешение за пребиваване поради хуманитарни причини.

Европа е на кръстопът по отношение на мерките, които трябва да бъдат прилагани, за да се ограничи бежанският натиск.  Утре, сряда, Европейската комисия ще представи стратегията си в областта на миграцията, която предвижда задължителни квоти за прием на бежанци за всички страни от Европейския съюз. Квотите ще се определят от броя на населението и икономическото състояние на съответните държави.

Темата бе дискутирана и на срещата на външния ни министър Даниел Митов с испанския му колега Хосе Мануел Гарсия Маргайо Марфил.

"И двете страни сме външни граници на ЕС и трябва да си сътрудничим", заяви испанският външен министър. "България и Испания са изправени пред много подобни предизвикателства и в рамките на ЕС и двете държави имаме разбирането за това, че трябва да се работи много активно с трети държави, от които идват тези имиграционни потоци", отбеляза българският първи дипломат.

На второ място Даниел Митов посочи необходимостта да се работи за стабилизацията на регионите, които създават нестабилност и генерират бежански вълни. "На трето, финансирането на приемащите страни да бъде солидарно разпределено и четвърто - самото разпределение на бежанските потоци да бъде солидарно поето като тежест от всички държави-членки, защото този феномен засяга всички ни, а не само България и Испания", категоричен бе той.

И докато Испания и България споделят общи виждания за солидарното поемане на тежестта от бежанските вълни, британците и финландците са скептици.

В официалната позиция на британските власти се казва, че Великобритания няма да участва в предлаганата от ЕС задължителна система за прием на бежанци на квотен принцип.

Властите в Лондон посочват, че страната има дълга история на предоставяне на убежище на нуждаещите се, но не вярват, че задължителната система за разселване на пристигащите имигранти е решение на миграционната криза. Великобритания по-скоро ще насочи усилията си към справяне с незаконния трафик на хора, се казва още в декларацията.

Финландия също е против въвеждането на определяни от ЕС квоти за бежанци. Премиерът на страната Александър Стуб намира, че с оглед на населението на страната, във Финландия практически вече действат високи квоти.

Квотните принципи не се понравиха още на Унгария, Полша, Ирландия и Словакия.