Младите безработни у нас без шанс за първа заплата 30.04 | 19:33

Бъдещето за безработните млади у нас е доста мрачно, става ясно от анализ на КНСБ. Според изследването вероятността младежите, които на се наети на пазара на труда и са с основно образование, да намерят работа е малко над 14 %.  Шансът за хората със средно образование е под 27 процента. За завършилите висше учебно заведение вероятността да бъдат наети е близо 29%. 

Още по – сложно е положението при икономически неактивните млади. Едва 2,2  от тези с основно образование може да станат активни на пазара на труда. 10,8 % на сто от "среднистите" имат шанс да намерят работа, а при висшистите той е дори и по-малък – 10,5%. Това според синдикалистите е исторически спад за последните 8 години. 

Доста по-оптимистична е прогнозата за вече наетите младежи. При тези с основно образования вероятността да запазят работното си място достига почти 90%.  Завършилите средно имат над 91 на сто шанс да не бъдат освободени от работодателите си. При висшистите той достига над 93%.

В анализа са посочват данни, според които хората до 29 години са основни служители в частния сектор.  В държавните, общинския и кооперативната сфери са наети основно по-възрастни българи. Участието в държавната администрация изглежда равностойно, докато самонаемането е по-разпространено сред хората над 30 г. възраст.

За младежите възможността за растеж във фирмата е много привлекателна като бъдеще. За 77.2% от тях това е "важно” или "много важно”, докато при възрастните над 30 г. този дял е 61.4%.

В структурен план младежите във възрастовата група 20-29 г. формират брутни заплати, в които силно доминира фиксираната част, особено при наетите с ниско образование. Хората до 29 години с висше образование получават обикновено заплата на 1000 лева.

От КНСБ съпоставят и средната работна заплата от гледна точка на това дали в дадения сектор има колективен трудов договор или не.  При наличието на такъв контракт средното годишно възнаграждение е с 24,8 на сто по-високо в сравнение в браншовете, където липсва такъв. 

Работещите на безсрочен договор получават 31.3% по-висока заплата от тези на срочен. Особено силно въздействие имат плаващите допълнителни възнаграждения, които в условията на безсрочен договор са със 79.5% по-високи, докато при законово регламентираните плащания разликата е 23.3%., показва още анализът.