Начинът на оценяване на матурите – ясен в деня на изпита 18.04 | 13:15

В началото на месеца министърът на образованието Анелия Клисарова съобщи, че българчетата са на последно място в изследването PISA по справяне с житейски ситуации. Пред в. "24 часа" тя коментира, че ситуацията е тревожна, защото децата трябва да се научат не само на умения и знания, но и да могат да ги прилагат в практиката.

"Става въпрос по-скоро за възпитание, отколкото за образование. Образованието трябва да има повече време за затвърждаване на знанията. Учители математици ми казаха, че след 1 - 2 урока според темата могат да сложат и практични задачи. Това може да се направи и по история, и по география. Постепенно трябва да разширим отворените въпроси, когато учим децата на тестове", посочи министърът.

По думите й в страната има центрове за извънкласна работа. Според нея е добре деца от отдалечени селища да отидат до близкия град на изложба или театър. Така се разширява техният мироглед и се повишават умения и знания.

Според изследването най-зле са се представили бедните деца.

"Това е най-тревожно. Нашата система на образование се оказва много нехомогенна. Има много силни и можещи ученици и много изоставащи. Лошото е, че в момента не се грижим за златната среда. Когато пишем стратегии и вземаме мерки, обикновено казваме, че трябва да се борим с отпадащите, с най-неграмотните. Какво обаче правим с масовото образование. В България има около 750 000 деца. Много от тях са с изключителни заложби, ходят по олимпиади, представят нашата страна и ние трябва да ги мотивираме и стимулиране. Полагаме грижи и за най-изоставащите. Смятам обаче, че сега е време да се погрижим за масовите ученици. Ако нашето мото е равен достъп до качествено образование, то това качествено образование и този равен достъп трябва да е за всички. Когато децата правят тестовете за PISA, не се чувстват толкова отговорни. Казват си: "е, какво толкова, този тест не се оценява". Ако осъзнаят, че представят България, мисля, че отговрността ще е по-голяма. Ще са в отбора, който играе за България", коментира Анелия Клисарова.

Тя коментира от кога влиза в сила дуалното образование, или учене плюс работа.
"Законът за професионалното образование е между първо и второ четене. Правят се първи стъпки. Дуалното образование не е свързано само с нашите закони. Много сериозно е свързано и с Кодекса на труда, и сигурно с още наредби. Реално може да кажем, че пилотно ще влезе 2015/2016 г. Макар че вече има училища, които имат договори с фирмите. Направени са частни класове, които обучават по дуалната система. Много са успешни. Тези дни се върнах от Габрово. Професионалната техническа гимназия и Техническият университет в Габрово работят заедно в направление електроника. Откакто имат договори с фирми, приемът значително се е увеличил", съобщи министърът.

По думите на Клисарова този вид образование ще е важно почти за всички деца.

"Грешно се мисли, че ако си в дуалната система, не можеш да продължиш висше образование. Професионалната техническа гимназия в Габрово например има договори с Техническия университет. Учениците, които завършват това образование, по-лесно усвояват материала в университета. Най-новата специалност, по която обучават и ученици, и студенти, е мехатроника. Това привлича децата в този профил, което е добре, защото ни липсват инженери и техници", каза Клисарова.

Тя коментира още 2-степенното гимназиално образование.
"Трудно е да кажа, че съм се отказала от него. Още събирам мнения и становища. При разговорите ми с учители и съсловните организации разбирам, че 10-и клас не дава нито средно, нито основно образование. И какво правят след това? След 10-и клас пак ли кандидатстват?! Разбирам защо е замислено - за да спазим Конституцията за задължително образование до 16 години, но как ще ги привлечем. Категорично не е политическо решение, всъщност няма и решение. Какво правиш след 10-и клас, в същото училище ли оставаш, или в друго?! Ако отиваш на друго място, как? Синдикатите пък предложиха основно образование да се завършва след 9-и клас. Какво обаче правим с математическите и с езиковите гимназии?", изреди министърът.

По думите на Клисарова е ясно, че липсват часове по български, за да пишат децата грамотно.

"Видях в медиите, че дете в 10-и клас пише "Очител". За мен това е тревожно. Знам, че получавам страшно много критики защо не съм вкарала закона, защо не работя по него и колко се лутам по него. Защото има много предложения. Категорична съм обаче, че българска история и български език и литература ще се учат и в 12-и клас включително. Както не можем да се откажем от нашите класици", обяви министърът.

Клисарова би вкарала в програмата за обучение и Чудомир.

"Не съм специалист, но мисля, че повече трябва да слушаме учителите. И когато правим работни групи за написването на учебниците или за закона, трябва да участват повече учители, и то от разнородни училища. Трябва да поканим и от такива, в които 90% са билингви. За съжаление, социалната структура на учениците се промени много. 41% от децата са билингви. Ако не засилим българския език, как ще разбере ученикът какво чете по история или по физика?", попита образователният министър.

Анелия Клисарова коментира и съвпадането на абитуриентските балове с евроизборите.
"Не мисля, че пълноценното честване се проваля. Децата не се събират в училището. В Габрово например ми казаха, че ще е пред Априловската гимназия, пред паметника на Васил Априлов. Във Варна ще са на Морската гара. И кметовете по места, и ЦИК казаха, че няма да има проблеми за абитуриентските балове", посочи министърът.

Клисарова посочи, как ще се гарантира сигурността на изпитните теми за матурите и изпитите след 7-и клас.

"Надявам се на отговорността на служителите, които работят по тях. Ако не разчитаме на тяхната съвест, няма как. Човешка ръка трябва да го пипне. Независимо че се заключват в каси, спазва се строга секретност, все пак участват хора", посочи Клисарова.

Тя съобщи, че тази година за първи път, откакто са въведени матурите, няма първо да се проведат изпитите и според резултатите да се сложи чертата за тройка.

"Скалата ще е ясна в деня на изпита. Няма да отчитаме само добри резултати. Съзнавам, че поемам голям ангажимент. По-честно е всеки да знае предварително каква оценка заслужава. Това ще даде и основание на университетите да бъдат убедени, че тези оценки са реални и отговарят на истинските знания на учениците", посочи министърът.

Някои университети въвеждат българския език като задължителен.
"Това показва нашия пропуск в средното образование. Ако децата, влезли в университета, имат високо ниво на грамотност, университетите няма да продължават с българския език. Страшно е да учиш за лекар и да не знаеш родния си език. Преди 20 години някой поставял ли е въпроса да се учи български език в университетите!", посочи Анелия Клисарова

Тя изрази и желанието си учителските заплати да бъдат вдигнати.

"Какво се случи обаче миналата година? Депутатите или част от правителството решиха 8% увеличение, но не осигуриха средствата. При същия бюджет трябваше да намерим още едни 10 млн. лв. Тази година гарантираме миналогодишното увеличение. Нека да гледаме реално. Учителите, разбира се, заслужават. Непрекъснато говоря за повишаването на авторитета им. Ако има средства, никой няма да се възпротиви да отидат за учителите", завърши образователният министър.