Новите лични карти с чипове – поне след година 19.12 | 12:04

Отлага се електронната идентификация за българските документи за самоличност до 2020 година, съобщава БНР. Парламентът прие облекчен механизъм за уреждане на пребиваването на чуждестранните военнослужещи от НАТО, цивилния компонент и техните зависими лица, работещи в структури на Алианса на територията на България. Управляващите промениха Закона за българските лични документи, с който се въвежда нов документ – "карта на служител в структурата на НАТО и на зависимо лице". Към настоящия момент съществува практическа невъзможност за издаване на такъв документ.

Парламентарната група на БСП не подкрепи предложението на МС и настоя да се чуят доводи, защо реформата се отлага.

Според ГЕРБ, срокът не може да се спази заради течащите обществени поръчки. Валентин Радев поясни:

"Аз пледирам да се спазват правилата. Ние това сме направили. Спазваме Закона за обществените поръчки. Ще го направим бавно и полека. Никой не го е направил досега, ние посягаме и ще го направим електронното управление, но трябва да го направим внимателно. Но, понеже става въпрос за много пари и понеже не може да се спази очевидно срокът - как така да остане без срок? На 1 януари да дойдат да ни обясняват: "Да, ама то не влиза". Ами не влиза, ние сме взели решение и сме го взели по правилния начин. Единственото, с което се съгласявам, че е можело да бъде на друго място".

Депутатът Георги Свиленски от БСП упрекна ГЕРБ, че залагат промени в последния момент.

"Колко закона променихме последните 2 седмици, да им отлагаме срокове? Кой отвън тази сграда ще ви повярва, че 2020 г. ще тръгне електронното управление? Ми, не слагайте срокове! Кажете, когато приключи поръчката, ще направиме срок. За какво слагаме някакви срокове и винаги от 20-и декември започваме да ги променяме. Колко закона променихме, даваме ли си сметка? Колко неща отложихме?"

Заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов поясни, че и сега има закони за електронната идентичност като електронният подпис и др. МВР се отнася отговорно към всичко това. С промените в Закона за български лични документи, който парламентът прие днес, не се отлага въвеждането на електронната идентификация, а на новата система за издаване на българските лични документи:

"Към настоящия момент, системата е децентрализирана, тоест българските лични документи по-простичко казано се произвеждат в 30 центъра. Това, което предвиждане с тази нова процедура по въвеждане в експлоатация на новата система, е персонализирането да се прави само в един център - тук в София. Поръчката беше открита през лятото на тази година.  Нашето очакване е лятото на следващата година да приключи, тъй като това е сложна процедура по Закона за обществените поръчки. Надявам се в началото на следващата година да приключи първия етап... Ние ще направим всичко възможно да приключим тази сложна процедура. Предишната т. нар. "паспортизация" започна през есента на 2006 г. и приключи през пролетта на 2009 г. - отне около две години и половина. Да ви напомня, че тези промени в Закона за българските лични документи, които предвиждат тези нови образци, бяха приети в края на 2016 г. и влязоха в сила в началото 2017 г. Аз съм убеден, че ще успеем да се справим в същия срок."

Ципов изтъкна, че в момента паспортите са валидни пет години, но новите ще могат да важат 10 години и хората да изберат дали да си заявят паспорт с 5 или с 10-годишна валидност:

"И последният нов документ, който предвиждаме да издаваме, е временна лична карта на лица, на които им е наложена мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на страната". Това се прави с цел да се намалят случаите за отклоняване от правосъдие. Очакванията са да бъде без електронен носител, и да се отличава от другата, за да може при граничен контрол лесно да установява, че лицето е с такава наложена мярка". 

Парламентът окончателно ще направи промени в Закона за културното наследство. Ще даде и възможност частните музеи да могат да легализират и вече декларираните ценности. Така собствениците на колекции ще могат да поискат пренасочването на заявлението им към музеи, които притежават експертен потенциал и съответстват на тематичния обхват на колекцията. Това ще може да се направи и към частни музеи, а не само към държавни и регионални.

Министерството на културата настоява да се запази възможността директори на музеи и министърът да могат да отказват издаването на удостоверение на културните ценности, ако има данни, че те са придобити незаконно.

Парламентът ще гласува и структурни промени в Министерския съвет, свързани със закриването на Министерството на  българското европредседателство.