Осъдени за убийства и кражби най-често молят за помилване 17.12 | 19:08

По 60 молби от 33 осъдени лица се е произнесла през месец ноември Комисията по помилване при президента, сочи редовният месечен отчетен доклад на Комисията (КП), публикуван днес, съобщиха от президентството.

От тях 42 са решени с отказ за помилване, а 18 са прекратени, поради липса на нови обстоятелства след скорошно произнасяне на вицепрезидента или поради вече изтърпяно наказание към момента на разглеждане на молбата. 14 от разгледаните молби са подадени от и за едно и също лице. Сред разгледаните молби най-голям е броят на молителите, осъдени за тежко наказуемо убийство (осем), за кражба (осем) и за измама (шест).

Предложенията на Комисията по помилване са мотивирани с извод, че случаите не са изключителни. Сред молбите, разгледани от експертите, преобладават такива, съдържащи оплаквания за несправедливост на присъдата и прекомерност на наказанието и твърдения за невиновност на осъдения; оплакване за тежко здравословно състояние; молби, подадени скоро след влизане на присъдата в сила, както и такива, обосновани с желание на осъдения да се грижи за свои близки.

Комисията е констатирала, че повечето молители са многократно осъждани, като престъплението, по повод на което молят за помилване, е елемент от устойчив престъпен модел на поведение, който не се е повлиял от предходно наложена наказателна репресия.

Изводът на експертите е особено категоричен при осъдени, нарушили с престъплението изпитателен срок по предходно условно осъждане или при които неизпълнението на наказанието пробация е довело до замяната му с ефективно лишаване от свобода.

При молителите, които са осъдени на ефективно лишаване от свобода за първи път, анализът на КП показва, че цялостното им поведение след извършване на престъплението не съдържа признаци на съжаление и преосмисляне на извършеното, въпреки формални декларации на разкаяние.

Повечето от молителите не полагат усилия да изплащат гражданския иск, уважен срещу тях в полза на жертвите на престъплението.

Един молител е извършил разпоредителни действия с имуществото си след влизане на присъдата в сила, които обективно затрудняват удовлетворяването на тези кредитори, а един молител е започнал да изплаща иска продължително време след осъждането си, като изплатената част е незначителна, се посочва още в доклада на Комисията по помилването.