Отлив от право и икономика, наплив към инженерство и медицина 05.12 | 16:30

През 2019 година, в сравнение с миналата 2018, се обучават повече инженери, лекари и учители и по-малко икономисти, юристи и администратори.

Това каза Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество”, по време на представянето на Рейтинговата система на висшите учебни училища в България за 2019 г., предаде БГНЕС.

От думите му стана ясно още, че безработицата сред завършилите висше образование е рекордно ниска, едва 2.2%.

Той направи сравнение с 2014 г. когато тя е стигала до 7% в определени направления.

"Днес, безработни висшисти на практика няма, но половината от тях се реализират на позиции, които не изискват висше образование. Този проблем засяга по-скоро завършилите степен "Бакалавър", отколкото "Магистър" – над 60 % от магистрите се реализират на позиции, изискващи висше образование, а при бакалаврите този процент е под 36%", посочи той.

Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи завършено висше образование са на първо място "Военно дело", "Медицина", "Фармация", "Общество и здраве".

От обратната страна на статистиката, най-малко от завършилите специалност "Туризъм" се реализират на позиции, изискващи завършено висше образование. Сред другите специалности са "Биотехнологии", "Животновъдство", "Хранителни технологии" и др.

Стана ясно още, че броят на студентите през последната година у нас намалява тематично с около 6000 студенти и с 45 000 студенти сравнено с преди 5 години. Това е спад на студентите с около 17%.

"В двете най-големи висши училища – СУ и УНСС се обучават по-малко студенти, отколкото е спадът в броя на студентите през последните 5 години. Този спад е съпроводен с промяна на структурата на разпределението на студентите по различни професионални направления. В момента имаме около 15 професионални направления в България, в които в последните 5 години броят на студентите е спаднал с над 30%. Пример за това са двете най-масови направления – "Икономика" и "Администрация и управление". Спадът на студенти в тях е с около 31 000", посочи Стойчев и добави, че през последните пет години се наблюдава увеличение в пет направления, където броят на студентите е нараснал с над 30% . Това са "Медицина", "Военно дело", "Стоматология", "Педагогика" и "Ветеринарна медицина".

Той посочи още, че средният осигурителен доход на завършилите току що висше образование в страната нараства, достигайки до 1297 лв. през 2019 година при нива от 1151 лв. през миналата година и от едва 867 лв. през 2014 година.

От думите на Стойчев стана ясно още, че Софийският университет остава първенец в системата с 21 професионални направления, на второ място е Техническият университет – в шест направления и на трето място – Американският университет в България в три от направленията. Медицинските университети в Пловдив и в София делят първото място със 74 точки по медицина, а висшето учебно заведение в столицата е първенец по фармация.