От всички европейци българите са най-благосклонни към ЕС 06.09 | 19:30

Българите възприемат най-положително образа на ЕС, сравнено с останалите европейци, участвали в проучване на Евробарометър. Данните бяха разпространени от Европейския парламент и са свързани с предстоящите през 2014 г. избори за евродепутати.

Общо 61% от българските граждани намират образа на ЕС за положителен, като най-близо до този резултат са румънците с 58% одобрение.

Най-отрицателно настроени към ЕС са гражданите на Великобритания - едва 22% от тях през юни са отговорили, че виждат Общността в положителна светлина.

Средно за ЕС положителните отговори са 40 процента.

Половината европейци заявяват, че "в общи линии ЕС е нещо хубаво", като тази оценка се споделя от 56 на сто от българите. Рекорд поставят гражданите на Люксембург - 78 на сто от тях намират ЕС за добра идея. Най-отрицателно настроени са чехите (25 на сто одобрение), показва проучването.

Половината от българските граждани и 61 на сто от останалите европейци обаче смятат, че гласът им не се чува в ЕС. С 14 на сто за година се увеличава броят на българите, които заявяват, че мнението им се зачита в собствената им страна - до 51%, сочат резултатите. Общо 56 на сто от българите са съгласни напълно, че мнението на нашата страна се зачита в ЕС и този резултат бележи ръст от 13% за последната година. Общо 91% от германците намират, че гласът на Берлин се чува в Брюксел.

Според близо половината граждани на ЕС показателите на европейското единство се изразяват в свободата, демокрацията и общата валута. Българите, скандинавците, французите, поляците, чехите, холандците, литовците, малтийците, латвийците, унгарците и чехите са най-отрицателно настроени към идеята за обща валута в ЕС, показва проучването, цитирано от БТА.

Сред изразените поддръжници на еврото са гърците, испанците, кипърците, ирланците, португалците,  естонците, италианците, германците, словаците, британците, австрийците и румънците.

На въпрос кое би ги накарало най-много да се чувстват европейци, най-често анкетираните посочват единната система в ЕС за социално благополучие (здравеопазване и пенсии). На второ място анкетираните поставят възможността да живеят, където решат в ЕС, след като се пенсионират, както и взаимното признаване на придобитите квалификации, без да се налагат допълнителни изпити.

По повод на икономическата криза почти единодушно е мнението, че усилията следва да бъдат насочени към преодоляването на безработицата и създаването на работни места.

Две трети от българите заявяват, че знаят за съществуването на Европейския парламент, всеки трети е чувал за Европейската комисия, а сред напълно непознатите институции на ЕС са Икономическият и социален съвет, както и Комитетът на регионите. Едва около 15% от българските граждани знаят за Съвета  на ЕС (форума на министрите) и за Европейския съвет (форума на  държавните и правителствените ръководители на Общността).