Полфрийман: Когато несправедливостта стане закон, съпротивата е дълг 21.10 | 11:49

Австралиецът Джок Полфрийман се включи в инициативата във Facebook "Не ми се обиждай, но...". Тя представя унизителни реплики и хората, които са ги получили.
Полфрийман е споделил публикацията и в своя профил в социалната мрежа. Репликата, която държи, е: "Затворниците нямат право да се оплакват".


"Вероятно много от вас са чували какво ли не за мен. Вероятно за много от вас е трудно да разграничат манипулациите от обективните факти за това какво всъщност се случва в българските затвори. Това е разбираемо, тъй като до обществото достига само позицията на ръководството, никога гласовете на самите затворници", пише Полфрийман.
С какви думи Джок Полфрийман напусна общежитието в Бусманци?

"Надзирателите в затвора далеч не са най-лошото, което се случва там. Генералното ръководство на затворите в България все още живее далеч в миналото. Затворите са ръководени като склад за хора. Служителите не са загрижени за затворниците, не ги третират като хора и не желаят да изпълняват задълженията си, които са не просто да охраняват лишените от свобода, а да ги поправят. Но за да се поправиш ти трябват курсове, образование, спорт, работа, срещи с психолози", разказва австралиецът. Според него единствените загрижени за поправянето на затворниците са свещениците. По думите на Полфрийман тези, които истински се опитват да помогнат, рано или късно биват смачкани от останалите и подават оставка.
Като голям проблем той посочва присвояването на средствата, които трябва да отидат за реабилитация на затворниците. "Заради масовото присвояване на средства в затворите липсва и каквато и да е система за помагане на наркозависими. Даже напротив – много повече хора излизат от затвора зависими, дори преди това да не са били", допълва Полфрийман."Ръководителите на затворите често не вярват в образованието като средство за поправяне, но също така контролират целия достъп до образование на затворниците", коментира той и допълва как на затворниците не се дава ръзможност да завършат висше образование.
"Иронично е, че жалбите, които съм пускал срещу затвора, са използвани, за да се вменява конфликтно поведение от моя страна. Не е конфликтно поведение да се бориш по законен път, за да поправиш нередностите, на които ставаш свидетел. Не е конфликтно поведение да се позоваваш на законите в борбата си", категоричен е Джок Полфрийман.
"Системата, която трябва да служи за поправяне на хората, в момента просто ги смачква. Към момента българските затвори са по-вредни за обществото, отколкото са полезни", посочва австралиецът.

"Не знам какво ще стане утре. Не знам къде ще съм. Но където и да се намирам, няма да спра да водя борбата за българските затворници. Когато несправедливостта стане закон, съпротивата е дълг", заявява Полфрийман.