Правителство и парламент заобикалят болните проблеми в обществото 03.06 | 13:29

Има огромно разминаване между дневния ред на парламента и правителството и реалните проблеми, които мъчат хората в България. Това показва Това показва майското национално изследване на "Екзакта",  направено от 20 до 27 май сред 1000 души. От няколко месеца, екипът на агенцията мери и общественитепредстави за това дали основните държавни институции в дейността си следват дневния ред на обществото.

Само 19 на сто от анкетираните в майското изследване смятат, че законодателната дейност на Народното събрание през изминалия месец се доближава до важните теми на деня. Три пъти повече са обаче тези, според които законодателната дейност на парламента се отдалечава от дневния ред на обикновените хора - 56 на сто. 70 на сто от хората, които не одобряват работата на парламента са на мнение, че законодателната му дейност остава встрани от проблемите на деня.

Не са особено оптимистични и оценките за работата на правителството. Според 27 процента от българите правителството работи "в крачка" с актуалните обществени проблеми. Почти двойно повече - 53 на сто преценяват, че кабинетът се отдалечава от важните за хората теми на деня, показват данните.

Данните от изследването показват, че в повечето сфери на обществения живот все още не е настъпила очакваната положителна промяна, коментират от "Екзакта". В четири сфери обаче хората забелязват положителни промени. На първо място по напредък у нас 41 на сто от българите поставят сферата на усвояване на средствата по еврофондовете на ЕС. Според 38 на сто /предимно високообразовани и трудовоактивни българи/ има видимо развитие в сферата на комуникациите, а едва 16 на сто отричат това да е вярно. За 36 процента /също главно високообразовани и трудовоактивни българи/, има напредък в сферата на транспорта, а 26 на сто са склонни да оспорват подобно твърдение.

Регионалното развитие е четвъртата сфера, в която българите са склонни да виждат напредък. Това твърдят 30 на сто от запитаните - най-често млади и високообразовани жители на големите градове. 28 процента пък са убедени, че тенденцията е обратната.

Най-често българите не виждат значими промени, нито положителни, нито отрицателни, в сферата на вътрешния ред и сигурността, по отношение на опазването на околната среда, както и в сферата на културата.

Две трети от анкетираните твърдят, че се влошава общото благосъстояние на хората. Малко над половината интервюирани посочват, че негативните тенденции вземат връх над позитивните в сферата на финансите,  енергетиката,  икономиката, здравеопазването и правосъдието.

Ако изборите се провеждаха на 27 май, в парламента със сигурност щяха да влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и Патриотичният фронт. Шансове за присъствие в следващото Народно събрание имат също така "Атака" и АБВ.  Въз основа на получените данни, социолозите правят извода, че в страната вече е налице мобилизация от предизборен тип на основните политически ядра на основните партии. По думите на анализаторите, това обяснява и защо се покачват рейтингите на повечето лидери на политически партии.
ГЕРБ е първа политическа сила с 24,5 на сто, а БСП - втора с 14,4 на сто. Електоралната тежест на ДПС в края на май е 7,3 процента, а на РБ - 6,2 на сто. Следват ПФ с 5,1 на сто, Атака с 3,4 на сто и АБВ с 2,8 на сто от всички анкетирани, показва изследването.

Политическата подкрепа за ГЕРБ е по-висока сред хората на възраст между 50 и 59 години и сред високообразованите. Най-нисък е електоралният дял на ГЕРБ сред нискообразованите и сред ромите.
БСП получава електорален дял, по-висок от средния сред жените, сред хората на възраст над 59 години и сред нискообразованите. Най-ниска е електоралната подкрепа за БСП сред избирателите на възраст до 30 години.

Реформаторите имат най-много избиратели сред образованите и трудовоактивните хора, както и сред жителите на столицата. Патриотичният фронт е популярен сред високообразовани жители на големите градове.