Профил на българските гастарбайтери, измамени в чужбина 30.05 | 19:34

Мъжете на възраст между 20 и 50 години у нас са най-честите жертви на трафика на хора с цел трудова експлоатация. Това показват данните на Националната комисия за борба с трафика на хора.

Според статистиката жертвите обикновено са с нисък социално-икономически статус и често са безработни и неграмотни. Основните държави, към които заминават са Испания, Германия, Италия, Гърция и скандинавските страни. Данните бяха съобщени на днешната кръгла маса в София на тема "Противодействие на трафика на хора с цел трудова експлоатация”, предаде Дарик.
 
За разлика от трафика с цел сексуална експлоатация, при трудовия трафик жертвите са предимно мъже на възраст между 20 и 50 години, които често са неграмотни, живеят в малки населени места и се намират под прага на бедността.
 
"Трафикът обикновено се увеличава през летния земеделски сезон. Ако реколтата се окаже лоша, наетите работници нерядко са принуждавани да просят", съобщи секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора Камелия Димитрова:
 
"При нас пострадалите лица са обикновено с нисък социално-икономически статус. Много често са безработни и неграмотни лица. Специфичното тук е, че доколкото трафикът с цел сексуално експлоатация засяга най-вече жени, при трафика с цел трудова експлоатация е обратното - най-често жертвите са мъже, на възраст между 20 и 50 години, които са подмамени много често от хора от тяхната общност, да заминат в чужбина, да работят в строителство, селско стопанство при възнаграждения и условия, които не се случват", каза Димитрова.
 
Според нея образовани хора също могат да станат жертви на трафик, най-вече чрез фалшиви трудови агенции, които имитират реални институции: 

"Образованите хора също могат да попаднат в такава ситуация, но имат малко по-силен инстинкт за самосъхранение и могат да прочетат договора, да го изискат, да проверят условията на труд в съответната държава. Все пак и те не са изключени съвсем от тази схема, именно защото са ангажирани от хора от общността или от агенции, които на първи прочит изглеждат легитимни, но вече на по-задълбочен прочит се оказват фалшиви", обясни Димитрова.
 
Ето и примерът, който даде: "Миналата година организирахме информационна кампания, което целеше да се противопостави на трафик, с цел трудова експлоатация към Чехия. Направихме материали, разработихме сайт, информирахме за трудовите права и ангажимент. Само две седмици, след като лансирахме сайта, беше направен фалшив такъв от потенциални експлоататори, които даваха подвеждаща информация и водеха към потенциални схеми на трафик за експлоатация".