Р. Плевнелиев: Трябва да се прекъсне вредната практика на намаляване бюджетите за наука 02.04 | 18:02

Изключително перспективно направление е работата по проекти и програми в областта на сигурността и отбраната. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на откриването на международна конференция "Интелигентна отбрана – обединяване и споделяне: Източноевропейски поглед върху много национални и иновативни подходи за развитие на способностите".

По думите на президента, финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 се очертава да бъде с акцент иновации, научни изследвания и технологии. За тази цел ЕС произвежда много ясни приоритети и насърчава създаването на изследователски центрове от няколко държави.

Плевнелиев подчерта, че България търпи критики като държава за това, че не използва пълноценно големия научен потенциал, с който разполага БАН. В тази връзка се нуждаем от стратегия за развитие на научните изследвания и технологии в областта на отбраната и сигурността, допълни той.

Залагайки в перспективните направления в развитието на мултинационалните и иновативни проекти е необходимо да се прекъсне наложената вредна тенденция да се намаляват средствата за наука и иновации, заяви президентът. Той припомни, че през 1989 г в отбранителната ни промишленост са били ангажирани около 150 хиляди души, а днес те са едва 15 хиляди.

Българската отбранителна индустрия разчита основно на стари руски лицензи и стари пазари и този негативен тренд би могъл да се промени чрез модернизация, регионално сътрудничество и специализация, предложи Росен Плевнелиев. Според него Югоизточна Европа изостава във военното сътрудничество спрямо Прибалтийските държави, бившите социалистически страни в Централна Европа, държавите от Бенелюкс и др.

В Югоизточна Европа не се осъществява военно сътрудничество със собствени инициативи на страните, затова е актуална темата за сътрудничество чрез специализация на отбранителните индустрии на страните от региона.

"Крайно време е да започнем да кооперираме и генерираме собствени инициативи в региона", коментира Плевнелиев.

Според него е назрял моментът лидерите на държавите в Югоизточна Европа да седнат на масата на преговорите и да решат, как да си сътрудничат, в областта на отбраната.

"Лично аз бих инициирал провеждане на такава среща на държавите в региона", поясни държавният глава.

Благодарение на съвместни национални инициативи е напълно възможно да се договорят много по-ниски цени на отбранителна техника, както и да се създадат фабрики за сглобяване и ремонт в региона. Това ще развие отбранителните ни индустрии и ще повиши капацитета ни, смята Плевнелиев.

България има възможност да специализира и да участва в многонационални проекти в областта на оптиката, електрониката, в производството на леки оръжия, в корабостроенето и самолеторемонтите.

За целта е необходимо да има приоритизация с енергийни ефекти, комуникация и координация, посочи Президентът.

Политиката на България в сферата на отбраната трябва да се основава на рационализиране на разходите, премахване на дублиращите се програми, интегриране и споделяне на ресурси.

Плевнелиев подчерта, че страната ни е водеща по проектите за усъвършенстване в областта на управлението на кризи и оказване на помощ при бедствия, както и за ролята на жените на ръководни длъжности в областта на сигурността и отбраната.

В момента бюджетите за отбрана са толкова рестриктивни, че държавите не само, че не могат по отделно да придобиват нови способности, но и изпитват трудности да поддържат вече съществуващите такива. Това заяви министърът на отбраната Аню Ангелов по време на международната конференция.

По думите му има тенденция този процес да не приключи с излизането на страните от финансовата криза, защото по редица причини националните парламенти имат тенденция да не са склонни да върнат автоматично нивото на военните бюджети на предишното им равнище. В този смисъл единственото решение е интелигентната отбрана и сътрудничеството в региона.

Обединяването на усилията на отделни държави съюзници в НАТО за придобиване на определени способности е акт на тясно придобиване на сътрудничество и акт на доверие, смята Аню Ангелов. Тези нови подходи ще доведат до изграждане на нова коалиционна култура между държавите, която ще подобри институционалния и политическия капацитет на Алианса и ще излезем от кризата по-силни като съюз и по-мъдри като вземане на решения, добави още той.