Страната посрещна тържествено Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност 24.05 | 18:00

Честваме 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Денят беше отбелязан с тържествени шествия и концерти в цялата страна.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война. С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт).

Празничните шествия в страната

► С тържествена церемония в столицата отбелязаха 24 май

Тържествена церемония в столицата се проведе пред паметника на Светите братя Кирил и Методий.

Церемонията в София започна с молебен и тържествен водосвет, извършени от патриарх Даниил. Извън предварително предвидения сценарий, патриархът произнесе слово:

"Този празник е и винаги ще бъде празник на онези букви, на които първом бяха преведени Словото Божие и Последованията на църковното богослужение".

Празнично слово по случай 24-ти май отправи и вицепрезидентът Илияна Йотова:

"1170 години от Глаголицата. Не само една нова азбука, но духовна революция".

Кметът на София Васил Терзиев наблегна на това, че думите вдъхновяват и правят обществото ни по-силно: "Честваме не само буквите и знанието, но и мечтите, които те вдъхновяват".

Противно на общоприетото мнение, че 24-ти май е празник, който ни обединява, проф. Амеля Личева - декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, изрази съмнение, че обществото има обща визия за празника:

"Когато кажем български език, една част от обществото всъщност казва: "Трябва да прокламираме корените, възстановките на миналото, псевдопатриотизъм". Другата част от обществото казва: "Българският език е част от европейското семейство. С него защитаваме националното в контекста на универсалното".

Гвардейският представителен духов оркестър изпълни химна на Свети Свети Кирил и Методий "Върви, народе възродени".

► Варна - с най-мащабното празнично шествие в страната

Варна спази традицията за най-мащабното празнично шествие в страната. То потегли от площада пред катедралния храм "Св. Успение Богородично”. Тържествено беше издигнат националният флаг под звуците на българския химн. След това се състоя мащабна фолклорна композиция с участието на повече от 600 ученици от различни танцови формации и учебни заведения. Повече от 25 000 представители на училища, университети и културни институции преминаха през центъра на града.

► Над 25 училища и детски градини - на шествието в Монтана

Празничното шествие премина по централната улица на града. В него участие взеха над 25 училища и детски градини. Крайната точка беше централният площад "Жеравица” за празнична програма.

► Президентът Румен Радев начело на шествието в Благоевград

Президентът Румен Радев избра да се включи в тържествата в Благоевград. Той поведе шествието по повод 24 май и се обърна към абитуриентите. Освен Деня на славянската писменост и култура, днес там е и празник на града.

"Годините в любимата гимназия бързо отлитат. Матурите отминават, но вашите истински житейски изпити тепърва предстоят. Изпитите по смелост, достойнство и човечност. Вървете решително напред, но не забравяйте времето в любимото училище и съветите на вашите преподаватели”, обърна се Радев към абитуриентите.

Държавният глава посети Националната хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий” по случай 145 години от основаването на училището.

► Шествие на знанието във Велико Търново: Почит към Кирил и Методий

Велико Търново се преклони пред делото на Светите братя Кирил и Методий. В деня на буквите хиляди преминаха по централната улица на старата столица. Шествието се водеше от рота на Националния военен университет и студенти, и преподаватели от Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий”. В края на празника беше връчена специална награда по случай 24 май на зрелостник от Велико Търново.

► Празникът на буквите в Бургас: Рекордно шествие с над 16 500 участници

Бургас опита да постави своеобразен рекорд по брой участници в шествието, посветено на празника на буквите. В него се включиха над 16 500 ученици, просветни и културни дейци, както и духовници. В общоградското тържество участват 34 детски градини, 45 училища и представители на всички университети. Шествието приключи в Морската градина с поставяне на венци и цветя пред паметниците в Алеята на възрожденците.

► 174 години традиция: Пловдив почете светите братя Кирил и Методий

Пловдив е градът, който първи отбелязва празника на светите братя Кирил и Методий преди 174 години. През 1851 г. Найден Геров първи повежда шествието за 24 май. Днес то премина по главната улица на Пловдив, като започна от хуманитарната гимназия, която носи имената на светите братя. Кулминацията беше на стълбите на Каменица, където прозвуча тържествен празничен поздрав, изпълнен от около 200 деца от хорове в града.

► Силна буря отмени празничното шествие в Хисаря

Силната буря, връхлетяла Хисаря тази нощ, наложи отмяната на шествието по случай 24 май в града. Празничната програма, с която учители, ученици, просветни и културни дейци отбелязват светлия празник, ще се проведе в НЧ "Иван Вазов-1904”.

► В празненствата в Казанлък се включи председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

"Честит празник! Това е най-българският, най-емоционалният ден в годината за всички, за тези, които все още ходят на училище и за тези, които вече сме завършили. Пожелавам на всички да са здрави, да имат желание да се борят с науката, да има всекидневно уважение към учителите, преподавателите, библиотекарите, хората на изкуството и културата, тъй като благодарение на тях съхраняваме паметта си и нашата национална идентичност”, каза Киселова.

► Тържествено шествие изпълни улиците на Габрово за празничния 24 май

Тържественото шествие на габровските ученици и студенти, техните преподаватели, и представители на културните институции изпълни улиците на града за празничния 24 май. Паметникът на благодетеля на първото светско училище в българските земи Васил Априлов беше отрупан с цветя.

Алеите около паметника на Васил Априлов се изпълниха с хора, дошли да поднесат цвете с благодарност, защото Габровото и Априловото училище бележат историята на родното образование. Най-малки сред гимназистите са осмокласниците:

"500 години нашата писменост, нашата култура е подкрепяла българския дух."

► И Сливен почете светите братя Кирил и Методий

В Сливен с празнично шествие ученици, учители, студенти, дейци на култура и представители на културните институти и граждани отбелязаха празника на Българската просвета, култура и славянската писменост.

Шествието премина по главната улица на града и по традиция завърши на централния площад "Хаджи Димитър", където се състоя церемония по издигането на националния флаг и полагането на цветен гирлянд на паметника войводата и сливенските възрожденци.

► В Пазарджик честваха празника на българската азбука

С празнично шествие се отбеляза празникът на българската азбука и просвета в Пазарджик. Стотици деца, ученици, учители и граждани се включиха в шествието за 24 май. То започна пред читалище "Виделина", премина през булевард "България" и завърши с поднасянето на цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий. Програмата продължи с откриване на алея "Проф. Величко Минеков" и концерт на площад "Константин Величков".

В тържествена обстановка бе открита алея на знаменития скулптор проф. Величко Минеков, дарил на родния си град най-голямата в страната колекция от скулптури на открито, в градска среда. Новата алея "Проф. Величко Минеков" започва от емблематичната сграда "Часовникът" и е по цялото продължение на пешеходната алея, където са разположени 21 от творбите на автора. Алеята бе открита от сина проф. Велислав Минеков.

Преди това пред паметника на "Светите братя Кирил и Методий бяха поднесени венци и цветя.

Източници: БТА, БНР, НОВА