Студентите - матиматици да учат философия, предлага МОН 21.08 | 14:59

Студентите от първи курс да преминават задължително обучение по научна етика, в който се обясняват проблемите на академичното плагиатство и борбата с него, предвижда предлаган от Министерството на образованието оперативен план за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г. Документът е публикуван за обществено обсъждане.

Идеята е. току що завършилите средно образование младежи да се запознаят с изискванията за коректно цитиране на източниците на информация, основните принципи при създаване и защита на интелектуалната собственост, и други свързани с това въпроси.

Планът, подготвен от екипа на служебния министър Николай Денков, предвижда новият курс на обучение да се въведе най-късно до 2023 г.

Едновременно с това се планира да бъде въведена единна за висшето образование система за превенция и контрол на плагиатството при публикуване на научни трудове и в конкурсите за академично израстване. Това ще може да става с използването са специален софтуер, а етичните кодекси на университетите би трябвало да включат специални текстове срещу плагиатството в етичните си кодекси.

Математици да учат философия, а филолозите - точни науки

Документът предлага студентите да могат да изучават и странични неща, извън основния си профил. Например в учебните планове на точните науки да се включват социални и хуманитарни дисциплини (философия, социология, политология, изкуство и др.), а учещите в хуманитарни и социални направления да имат достъп до уводни курсове по математика, информатика, природни науки.

В плана е записано също и засилване на интердисциплинарния подход в учебните планове и програми и въвеждане на хибридни дисциплини, които включват преподаватели от различни научни области и професионални направления.

Във всички учебни планове се предвижда да бъде включено практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект, добавена реалност, изкуствена реалност.

Да спре изпитването чрез възпроизвеждане на запомненото

Ако планът бъде приет така, както се предлага, оценяването на знанията и уменията на студентите ще се промени коренно. От тях няма да се очаква да възпроизведат запаметеното, а да покажат умения да дебатират, да извършват научни експерименти или да изграждат теоретични модели, да решаван реални проблеми, да проявяват дигитална креативност, да представят информация пред специализирана и неспециализирана аудитория. Ще се оценяват и способностите: на студентите да вникват в естеството на проблема или темата, да използват различни дигитални инструменти за ефективно изпълнение на задачите в реалния свят.

Преди това обаче самите преподаватели ще трябва да въведат преподаване чрез казуси, да стимулират интензивни обсъждания на преподаваната материя , да развиват у студентите умения за аргументиране, словесно дебатиране и взимане на решения. Идеята е преподавателят да изостави ролята си предимно на лектор, а да се проявява като модератор, който превръща в знание предварително събрана и анализирана от студентите информация по дадена тема.

Планът предвижда и прилагане на проектното обучение, включващо динамичен подход в аудиторията, за придобиване на по-задълбочени знания чрез активно проучване на предизвикателствата и проблемите в реалния свят, с фокус върху това, което е ново, активно, полезно и интересно.

Залага се и на привличане на преподаватели от практиката - бизнеса и администрацията, които да помогнат на студентите да получат по-добра практическа подготовка и компетентности и качества, търсени на пазара на труда.

Източник: Дневник