Честит празник, българи! Страната чества 129 години от Съединението 06.09 | 10:15

България чества 129 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Президентът ще участва в тържествената заря-проверка на площад "Съединение" в Пловдив, където ще произнесе слово. 

На тържествата се очаква да присъстват служебният министър-председател Георги Близнашки, представители на изпълнителната и на местната власт.

Маратон, молебен и възстановка предшестват кулминацията на празника в Пловдив.

От град Съединение в 09:30 ч. тръгва традиционният международен мемориален маратон, който приключва по обяд с награждаване на победителите на пловдивския площад "Съединение".

Венци и цветя ще бъдат поднесени пред паметника на Захари Стоянов в Дондуковата градина и паметната плоча на майор Рачо Николов до Римския стадион.

Пловдивският митрополит Николай отслужва от 10:00 ч. тържествен молебен в катедралния храм "Света Богородица". Музикалната програма включва концерти на "Биг Бенд Пловдив", духов оркестър и фолклорен ансамбъл "Тракия" в центъра.

От 19:00 часа е възстановката на събитията от 6 септември 1885 година, подготвена от комитет "Родолюбие" пред Военния клуб.

В музея на Съединението се открива изложбата "Светът на Яворов", посветена на 100-годишнината от смъртта на поета. Държавният глава ще уважи събитието преди началото на тържествената заря-проверка, която започва в 20:30 ч.

След Берлинския конгрес от 1878 година България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 година е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. През есента на 1885 година двете части на страната се обединяват.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

През февруари 1885 година начело на революционния комитет застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. След разпокъсването на територията на страната от Берлинския договор борбата за пълно национално освобождение и обединение е основен стремеж на българския народ.

Подготовката за обединението на Княжество България и Източна Румелия започва още от есента на 1885 година. Подкрепа и участие към каузата взимат и висши военни. На 6 септември бунтовници стигат в Пловдив и свалят от власт назначеният от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявено Съединението. То е посрещнато с радост от българския народ.

Международната общност обаче не се съгласява с извършеното обединение. Съединението получава своето дипломатическо и международно признание, едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е утвърдено окончателно с признаването на българската независимост през 1908 година.