350 хил. българи приемат за нормални шамарите вкъщи 19.01 | 13:34

Малък дял от хората у нас смятат за нормално да има шамари у дома. Въпреки че като процент те са малко, става въпрос за около 350 000 души. Като цяло обаче българите категорично не оправдават домашно насилие или подчинена роля на жената. Но и не са въодушевени от идеята за социални роли около половете. Темите на Истанбулската конвенция по-скоро разделят обществото ни, макар и без да се стига до крайности.

Изводите са от поредния бърз телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен сред 801 души на възраст над 18 години по специална панелна методика, която осигурява надеждност на данните. Сондажът е проведен на 15 и 16 януари.  Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове.

50% от изследваните казват, че когато става дума за пола на човек, най-важен е биологичният пол, а 38% смятат, че най-важно е кой как се чувства. Данните показват, че в обществото ни няма крайности, но мненията съвсем не са еднозначни. В същото време обаче обществото ни категорично отхвърля идеята, че ролята на жената е подчинена. 89% не са съгласни, че жената трябва да се подчинява на мъжа, 10% са съгласни, а 1% се колебаят. 92% категорично отхвърлят, че мъжът може да удря жената. 7% обаче са съгласни. 1% не могат да отговорят. 

Привържениците на ГЕРБ са в по-голяма степен склонни да приемат социалните аспекти на джендър ролите, привържениците на Обединените патриоти, БСП и ДПС – не. Очевидно, повдигната от Патриотите тема, е вече възприета и от симпатизантите на БСП. Привържениците на ГЕРБ пък явно са възприели партийната позиция в контраст с повечето останали.

Сред онези, които подкрепят подчиненост или насилие над жените, личат най-вече представители на малцинствени групи. Разбира се, идеята за превъзходство на мъжете се споделя в по-висока степен именно от мъже.  

Седемте процента, които оправдават шамар за жените, са приблизително равни на над 350 хиляди души. Подобни числа бяха отчетени и преди две години – в друго изследване на "Галъп интернешънъл". Дяловете на склонните към подобни актове са категорично малцинство, но явно не намаляват и този проблем трябва сериозно да бъде анализиран и решаван.