Варуфакис за гръцката криза: Еврогрупата е като добре организиран оркестър, а Шойбле е диригентът 17.07 | 12:42

В интервю за автралийското радио New Statesman, Варуфакис споделя своето мнение за начина, по който протекоха преговорите за гръцкия дълг, както и защо се е наложило да се оттегли.

Казвате, че кредиторите Ви се противопоставят, защото "се опитвам да говоря за икономика в Еврогрупата, което никой не прави". Какво се случваше, когато говорехте за икономика?

Шойбле беше постоянен от начало до край. Неговата позиция беше: "Няма да дискутирам програмата - това беше прието от предишното правителство и не можем да си позволим едни избори да променят всичко. Защото ние имаме избори през цялото време, ние сме 19 държави, ако всеки път след избори нещо се променяше, договорите помежду ни не биха значели нищо."

В този момент аз трябваше да ставам и да казвам: "Добре, значи просто да не правим повече избори в държавите с дългове", а от другата страна нямаше отговор. Единствената интерпретация, която мога да дам на техен възможен отговор би бил: "Да, това би било добра идея, но ще е трудно да се реализира. Така че или подписвай на маркираното място, или си аут."

А Меркел?

Трябва да сте наясно, че аз никога не съм имал каквито и да е било взаимоотношения с Меркел. Финансовите министри разговарят с финансови министри, министър-председателите разговарят с канцлерите. Доколкото ми е известно тя е доста различна.

Тя се опита да спечели благоразположението на министър-председателя Ципрас, казвайки "ще намерим решение, не се притеснявай, няма да позволя да се случи нищо ужасно, просто си напиши домашното, работи с институциите, работи с Тройката и не може да има задънена улица".

Това обаче няма нищо общо с това, което чувах от моите партньори в разговорите - и от ръководителя на Еврогрупата, и от д-р Шойбле, като и двамата бяха пределно ясни. В един момент ми беше казано доста прямо: "Това е кон и или се качваш на него, или той умира".

Преговорите отнеха цяла вечност, защото другата страна отказваше да преговаря. Те настояваха за "всеобхватно споразумение", което означаваше, че те искаха да говорят за всичко. Моята интерпретация е, че когато искаш да говориш за всичко, всъщност ти не искаш да говориш за нищо. Но ние продължихме да преговаряме.

Вижте, от самото начало моите предложения бяха такива: Нашата страна е заседнала и то е заседнала от дълго време... Със сигурност трябва да се реформира - с това сме напълно съгласни. Тъй като времето е от критична важност и защото докато текат преговорите, централната банка изстисква ликвидността от гръцките банки с цел да ни притисне, за да се откажем, моето постоянно предложение към Тройката беше много просто - дайте да се споразумеем върху три или четири важни реформи, за които можем да се споразумеем, като данъчната система, като ДДС и нека действаме и ги въведем веднага.

След това вие отпускате ограниченията на ликвидността от ЕЦП. Вие искате всеобхватно споразумение, нека продължим да преговаряме, но междувременно нека вкараме тези реформи в парламента.

Така че по времето, в което ликвидността почти изчезна и бяхме в дефолт или квази-дефолт към МВФ, те си предоставиха предложенията, които бяха напълно невъзможни. Напълно неприложими и токсични. Така че ни забавиха, а след това ни предоставиха споразумение, което даваш на отсрещната страна, когато не искаш да се случи споразумение.

Какъв е най-големият проблем в начина на функциониране на Еврогрупата?

Нека онагледя - имаше момент, когато президентът на Еврогрупата решаваше да действа срещу нас и да ни изолира, за да покаже че Гърция всъщност е на пътя към излизане от еврозоната...

Има правило, че всички решения трябва да са единодушни и че президентът на групата не може просто да свика среща на еврозоната и да изключи страна-членка. Той каза: "О, сигурен съм, че мога да го направя". Тогава питах за юридически съвет, което създаде суматоха. За 5-10 минути срещата беше спряна, чиновници и официални лица си говореха помежду си, по телефона, но в крайна сметка някои официални лица и някои експерти се обърнаха към мен и ми казаха следното: "Всъщност Еврогрупата не съществува по закон. Няма договор, който да е свикал тази група".

Значи всъщност ние имаме несъществуваща група, която има най-голямата сила да решава животите на европейците. Не отговаря пред никого, след като по закон не съществува, не се водят стенографски записи и е конфиденциална. Никой гражданин няма никаква представа какво се говори в групата. А там се взимат решения почти на живот и смърт, докато никой член не е длъжен да отговоря пред никого.

Тази група контролира ли се от немските настроения?

О, напълно и изцяло. Не от настроения обаче, а от немския финансов министър. Групата е като добре организиран оркестър, а той е диригентът. Всичко се случва по план. Когато оркестърът свири некоординирано, той се заема и го връща отново на линия.

Колко шокиран бихте били, ако Ципрас подаде оставка?

Нищо не ме изненадва вече - еврозоната се оказа доста негостоприемно място за почтените хора. Би ме шокирало да остане и да приеме много лоша сделка. Защото мога да разбера, че се чувства задължен към хората, които го подкрепят, които ни подкрепят, да не допуска страната да се провали.

Но няма да предам личното си виждане, което изразих през 2010 г., че тази страна трябва да спре да разсрочва и да се преструва, трябва да спрем да вземаме нови заеми, правейки се, че така сме си решили проблема, след като не сме, след като дългът ни е дори по-стабилен в условията на бъдещ остеритет, който допълнително ще свие икономиката ни и ще се окаже на гърба на нямащите, докато създава хуманитарна криза. Това е нещо, което няма да приема. Няма да съм страна по нещо такова.

Последен въпрос - ще останете ли близък с някой, с когото сте преговаряли?

Не съм сигурен. Няма да споменавам имена засега, за да не им разруша кариерите.