Доц. Иво Христов: Въпросът не е КАК се избира, а КОГО избираш 26.04 | 13:00

Мажоритарни или пропорционални избори. Задължително или свободно гласуване. Веднага бързам да кажа, че тези въпроси и свързаните с тях проблеми са от категорията на класическо мероприятие за отклоняване на вниманието от действителните проблеми на българската демокрация (ако такава въобще съществува) и на българската "политическа" система. Всички изследвания на българските политически процеси от последните 10 – 15 години ясно сочат силен отлив на значителна част от т.нар. "електорат" не просто от поредните избори, но въобще от политическия процес като такъв и от политиката като дейност и ценности.

Избори у нас се печелят от активни малцинства, силно мотивирани не от идеи, идеологии или общи трайни каузи, а от откровена политическа корупция, непотизъм и мащабни манипулации. Всички социологически изследвания сочат, че относително образованите, активни и знаещи социални слоеве от обществото са трайно отвратени от политическия процес и не участват в него.

Като причини за това се посочват обикновено не действителните дълбоки предпоставки за кризата на политическата система у нас, а следствия, представени като причини. Най–общо като такива се сочат дефицити на политическото образование у нас, липса на интерес и мащабен политически искейпизъм (особено сред младежките слоеве), както и цялостната обществена апатия и безразличие.

Да го кажем ясно – това не са причини, това е закономерно следствие от един много ясен за всеки непредубеден анализатор процес – непредставителност на българската политическа система и практическа узурпация на властта от клики, които се намират в тясна връзка със съответните икономически и полукриминални групировки у нас. Накратко, драмата на българската политическа система се състои в това, че тя не е представителна, тъй като интересите, които тя твърди, че представлява не са нейните действителни интереси, а нейните действителни интереси въобще не са за показване.

Следователно демагогията е абсолютно наложителна в тази ситуация, а идеологиите нямат абсолютно никакво значение.

Това, което популярно се нарича български политически "партии" – без изключение – са властови групировки, които не отговарят на базовото изискване да бъдеш политическа организация: а именно да представляваш организация на обособен, известен легитимен групов интерес със съответните носители. Нищо такова няма в България. Оттук и произволното производство на квазиполитически субекти, вадени от "ръкава" на съответната манипулативна олигархия за определен политически сезон.

"Лявото" и "дясното" в България са просто нищо незначещи етикети, зад които се прикриват интереси на групи, намиращи се в мъртвешка симбиоза с властовите структури, от които и чрез които те черпят ресурси, даващи им възможност да се възпроизвеждат и да паразитират върху социалното тяло. Следователно, това което се е самонарекло "политически" партии у нас не отговоря на базовата дефиниция за такава, а процесът шумно огласяван от слугинските медии като "политика" не е нищо друго, освен дива борба за достъп до властови и икономически ресурс.

Ако базовият дизайн на "политическия" процес у нас е такъв, то никакви идеологии и никави политически "идейни" проекти нямат никакво значение. Накъсо – българският политически модел не отговаря на базовото изискване, за да бъде такъв – да представлява нещото наречено "народа", т.е. важните, значимите групи от това "нещо". Ако сегашната политическа флора и фауна дори за момент трябва да следва тази "обязаност" (по Ботев), то тя трябва да се саморазпусне. Няма как да стане.

Инстинктивното усещане у големи групи от обществото, че "политиката" и "политическото" у нас не са канали за реално представителство и защита на техния интерес, доведе напълно закономерно до мащабния резултат, с който започнахме този текст – масов отлив от политическия процес и замяната на същия от откровена политическа корупция и непотизъм.

Нещото, самонарекло се политическа "класа" у нас също се усети и тогава на дневен ред започна да излиза тематиката за пропорционалния и мажоритарен избор, за задължителното или свободно участие в избирателния процес и прочие псевдополитически дъвки.

Защо дъвки? Защото съдържателният политически проблем се подменя с безсъдържателна технология.

Изборите са ТЕХНОЛОГИЯ. Те не са сърцевината, естеството на политическия процес. Действителният въпрос не е КАК се избира, а КОГО избираш. Но тъй като отговорът на този въпрос абсолютно закономерно ще доведе до разкриване на проблемите, посочени по-горе, той ловко се подменя с беззъба, нищо незначеща, и най-вече абсолютно безопасна за властовите клики у нас, "дискусия", наречена "дебат" за вида избирателна система, за задължителен или не вот.

Българската непредставителна политическа система "виси" във въздуха и се опитва да поддържа това състояние чрез подобна технократска демагогия. За да бъде тя "свалена" на земята и впрегната да изпълнява основните цели на политика: а именно т.нар. "политически" партии да започнат да представляват интересите на българските пауперизирани социални групи, на едва креещото българско предприемачество, на нещото, което с труд бихме нарекли българска "буржоазия" и т.н., това ще означава, че тази система следва да бъде изцяло и из основи реорганизирана. Почти непосилна задача, доколкото сегашното властово статукво устройва властващите клики.

Оттук са възможни два изхода: Първият  – гниенето да продължи. Вторият: по-прозорливата част от "политическия" спектър да прогледне и да види, че това гниене рано или късно ще затрупа и него. И следователно да започне борба за кардинално различен вид политическа система у нас. Т.е. да започне действително да се занимава с политика, а не със сегашното властово дистрибуторство. Дали ще го направи? Бъдещето ще покаже.