Доц. Иво Христов: Какво се случва след Минск – 2, втора част 21.03 | 08:35

"Ну, сынку, помогли тебе твои ляхи?"                                                                                               

Тарас Булба
                                             

Защо именно Украйна?

Погледната на картата, Украйна е едновременно свързващо звено между Русия и Черно море и Средиземноморието, Русия и Европа, Русия и коридора, водещ към Поволжието, Централна Азия и Сибир. Това е огромен геостратегически масив с над 40 млн. население, относително развита индустрия и единствения неповторим чернозем в Стария свят, регион със стари и дълбоки икономически, цивилизационни, религиозни и етнически връзки с руския свят, по същество интегрална част от него.

От друга страна, който владее Украйна, той може да постави в шах Русия по пълна програма. Контролът върху тази стратегическа територия от сила, враждебна на Москва, автоматично изхвърля Русия от черноморския басейн, поставя под въпрос руския контрол върху Кавказ и превръща в старо желязо ПВО комплекс на съюзната държава "Русия – Беларус". Под потенциален прострелващ удар се оказва целият ляв фланг на Беларус и централна Русия, както и военнополитическото и икономическото сърце на руската цивилизация – централната източноевропейска равнина, простираща се до Урал.

Нещо повече – за първи път в новата история на Русия/СССР под пряка заплаха са поставени руските стратегически ядрени сили в Сибир, които могат да бъдат прострелвани в началната фаза на старта от сътветни ПРО системи, разположени в Украйна.

На следващо място, основните енергийни комуникации между Русия и Европа, изградени още в съветско време, също минават оттук. Който владее територията, контролира газовото кранче и по този начин може да шантажира едновременно доставчика – Русия и потребителя – Европа. Следователно да ги държи в плътна зависимост. Доколкото огромна част от руския бюджет се формира от експорта на енергоресурси, то контролът върху енергийните потоци автоматично поставя в зависимост и редукция руските валутни постъпления, а оттам финансирането на ред социални, икономически и военни програми.

По историческа традиция един от общо петте индустриални и енергийни центрове в света – Донбаско-криворожкият, е ситуиран на украинска територия. Той може да служи като икономически и технологичен тил на руската военна модернизация, а може да бъде разрушен и тази модернизация да бъде спряна или поне силно забавена. Сега с войната в Донбас наблюдаваме второто.

Следователно залогът днес въобще не е Украйна. Залогът е буквално физическото бъдеще и статут на Русия, а оттам и на света.

Какво представлява Украйна днес?

По отношение на организацията и функционирането на политическата власт това е неофеодално образование, въплътило в себе си най-уродливите черти на постсъветските общества. В продължение на повече от 25 години страната практически представлява динамичен властови полукриминален кондоминимум между пет или шест едри олигархични клики, всички с произход от късната съветска номенклатура, които успешно паразитираха върху съветското индустриално, научно, аграрно и цивилизационно наследство. Всеки едър регион бе поставен под контрола на отделна могъща групировка, а властта в Киев, носеща ироничното наименование "постсъветска развиваща се демокрация", периодично бе обект на ожесточен сблъсък и дележ между постсъветските барони - едри олигарси.

Монтираните външни атрибути на парламентаризъм, отговорно правителство и съдебна власт, с труд прикриваха срамотиите на един чудовищно корумпиран (дори по постсъветските мерки!), прогнил и дълбоко антисоциален режим. Всяка една олигархична клика контролираше "своя" регион, като се започне със съответната водеща тлъста икономическа плячка – металургия , енергетика, износ на суровини, минеше се през създаване на свои частни силови структури – по същество частни наемни армии и се стигнеше до разни скъпи залъгалки като някой футболен отбор – справка Ринат Ахметов в Донбас и неговата играчка "Шахтьор" - Донецк.

Важно е да се добави, че всяко олигархично семейство контролираше по-дребна икономическа и властова клиентела по места - в най-добрите традиции на развития феодализъм. Кликите реално не инвестираха нищо, но за сметка на това експлоатираха заграбените икономически ресурси до пълното им амортизиране, а тази по същество суровинна икономика бе с един вектор – износ навън на ресурси и пласиране на реализираните финанси в западни банки. Това по същество правеше т.нар. украински едър олигархат напълно зависим от външно въздействие и клиентела за геополитически натиск. Прочее подобна е картинката и с руските им аналози, с които те поделят общо съветско, комунистическо и грабителско минало  и настояще.

Само че бъдещето им е различно...

Към цялата тази прелест трябва да добавим фактическото отсъствие на обща национална и цивилизационна идентичност. Практически това, което се нарича Украйна, е изкуствен продукт на Лениновата т.нар. "национална" политика, имаща за цел да произведе от малорусите нова нация – украинци (етноним, непознат до началото на 20 век: виж сходния казус с т.нар. "македонци"). Украинският проект се създава изначално като антипод на всичко руско, бидейки руски по своя етнически, исторически и културен код и произход.

Сега Украйна е една голяма не-Русия, както днешна Македония е една малка войнстваща (и умираща) не-България. Разликата е в мащабите, ожесточението, историческите специфики и геополитическата инструментализация на този нов национален монстр.

По същество нещото, наречено Украйна, е пъстра и противоречива социална, етническа, лингвистична и религиозна мозайка. Като цяло люлката на "украинизма" възниква на запад - в Карпатска и закарпатска Украйна, Галичина и Буковина, повечето бивши полски и австрийски територии, а в неговата основа лягат прокатолическото униатство и, разбира се, дивата и примитивна русофобия. Това е опит на един по същество войнстващ и комплексиран селски провинциализъм да придобие национален статут за сметка на "Империята". Щеше да бъде забавно, доколкото закъснялото производство на нови нации дава редкия шанс като на забързан каданс да видиш всички исторически малоумия в хода на производството на нова идентичност. Но това се изроди в чудовищен кървав режим.

Следователно страната бе поставена като върху клокочещ вулкан от противоречия.

Противоречия между руския Изток и руския черноморски юг от една страна и бедните "украинстващи" – "антимоскалски" райони на запад.

Противоречия между православието и униатството.

Тежки противоречия в самата сърцевина на украинския проект, който, за да се развие, трябва да елиминира по същество руската половина на страната, както и историческите връзки с руския свят. Това неминуемо преминава през етническо унищожение или асимилация на половината страна. Няма как да стане.

Социални противоречия, доколкото страната не притежава фактически икономика след повече от двадесетгодишна дива екплоатация на наследените икономически ресурси от бившия СССР. Икономическият и технологичният дизайн на украинската икономика има само един реален и потенциален основен потребител – Русия. Нито украинските въглища, нито украинската земеделска продукция, нито украинското машиностроене, нито украинската енергетика или фармацевтика са притрябвали на някого на Запад. Каква ще е тяхната съдба при едно придърпване в западната сфера? – Правилно, каквато е съдбата на българската индустрия, технологии и икономика за тези двадесет и пет години – тактика на опожарената земя и превръщане на стремително намаляващото население в група от манипулирани полуграмотни дебили – в най-добрия неквалифициран обслужващ персонал в развитите западноевропейски икономики.

Има два начина да бъдат използвани обективно съществуващите и натрупани противоречия.

Първият – да ги решиш, запълвайки разтварящите се социални, политически и национални тектонични плочи.

Вторият начин е да ги взривиш – точно това се случи Майдана от 2014 година, носещ миловидното наименование "украинска демократична революция", а по същество организиран, инспириран и финансиран отвън преврат, целящ да изхвърли Русия от Украйна и да я превърне в капсул – детонатор, който да взриви руския свят.

Такъв тип операции целят каскада от резултати

На първо място, да бъде създадено дълготраещо огнище на напрежение, генериращо конфликт с ниска и средна военна интензивност. Целта е Русия да бъде провокирана и вкарана в украинското военно блато и да бъде удавена там.

Да бъде спрян и разрушен процесът на евразийска интеграция около Русия, в който Украйна играеше важна роля поради икономическите, финансови, енергийни и чисто цивилизационни близости между двете бивши постсъветски държави.

Да бъде вбит клин "навеки" между най-близките славянски народи – руснаци и украинци. А какъв по-добър начин от една чудовищна дълготраеща братоубийствена война. След нея нещата никога няма да бъдат същите, доколкото пътят на кръвта и убийствата ще мине направо през сърцата.

Да бъде създаден санитарен кордон от Талин до Тблиси (по подобие на линията "Кързън" след Първата световна война), в който Украйна поради своя мащаб и геостратегическа тежест ще играе ключова роля.

Да бъдат прекъснати интеграционните процеси между Русия и Европа – какъв по по-добър начин от монтирането на военен конфликт с ниска и средна интензивност, в който и двамата потенциални конкуренти – Русия и ЕС да изцедят своите сили.

Да бъдат прекъснати в зародиш процесите на еманципация в Евразия и да бъден запазен и укрепен сегашният геополитически ред – за сметка на пропадането на последната.

Следва продължение

Още от автора:

Доц. Иво Христов: Какво се случва след Минск – 2 - І-ва част

Доц. Иво Христов: Готвят ни за плацдарм във войната срещу Русия

Доц. Иво Христов: Немският бизнес е загубил 10 млрд. евро за година заради наложените санкции срещу Русия

Доц. Иво Христов: С новите финансови потоци правитеството ще корумпира не само себе си, но и значителна част от обществото