Меркел се обръща на 180 градуса, ще затваря граници? 07.02 | 15:28

Спиралата с миграционната криза в Европа се развъртя до такава степен, че Германия начело с канцлера Ангела Меркел е готова да зачеркне всички поети по-рано ангажименти и да затвори границите на Бавария за милионите бежанци. Такова мнение изразява в своя статия за вестник Politico директорът на Института за глобална публична политика в Берлин Торстен Бенер. "Виновна е Меркел. Кой, ако не тя?”, казва той. Както опонентите, така и останалите неодобряващи политиката на германският канцлер, са склонни да възприемат ситуацията с бежанците през призмата на една "морална игра”, в която Ангела Меркел поема върху себе си инициативата и се опитва да изкупи исторически грехове на страната си като отваря границите й за милиони хора, останали без покрив над главата в собствените си държави. В единия случай това се обръща срещу Меркел, която бива обвинявана в "морален империализъм”, а в другия се превръща в похвала за "героичната позиция”, която носи на Германия овациите на целия свят. И едните, както и другите, според Бенер, са много далеч от това да разберат истинските мотиви за политиката на отворените врати.

Според експерта кризата с бежанците е назрявала отдавна. Европейският съюз е игнорирал темата за подобряването на условията на живот за бежанците в Турция, Ливан и Йордания, не е обръщал внимание на незащитените си външни граници и нефункциониращата система за работа с мигрантите в Гърция. Която, заедно с Турция, се е превърнала в "рай” за трафикантите, превозващи нелегални бежанци през Средиземно море. И във времето, когато лидерите на ЕС не успяваха да намерят общи решения и работещи механизми за разпределението на тежестта от миграционния поток, на сцената излизаха политиците популисти, насаждащи антимюсюлмански настроения. И така ситуацията започна да излиза извън контрол, пише Бенер.

"Меркел много ясно разбираше опасността, заплашваща Европа и в частност Германия като държавата, получила най-голяма изгода от европейската интеграция”, казва още експертът. Но въпреки това днес се стига до ситуацията с хуманитарната катастрофа в центъра на Стария континент, до напрежението на Балканите и до свличащото се влияние на Шенгенското споразумение. Така ситуацията вече е много близо до това да се "взриви” и като че ли това няма как да бъде избегнато, смята Торстен Бенер.

Решението на Меркел да отвори границите за бежанците, които Унгария не пожела да задържи обаче е било прагматично, а не романтично, смята анализаторът на Politico. "Германия искаше да спечели време за Стария континент, за да може в последствие целият Европейски съюз да намери решение на проблема”, смята експертът. Но това е струвало на германския канцлер целия й "политически капитал” и сега вече й се налага да плаща за своето решение, отговаряйки на недоволството на електората и на съратниците си в своята партия, отбелязва той. И това "плащане на цената” се изразява в нарастването на ожесточеното съперничество за властта в Германия, а в същото време рейтингът на крайнодясната "Алтернатива за Германия” вече нарасна до 10% и така партията може да получи места в поне три местни парламента на предстоящите избори през март, смята Бенер.

В същото време Берлин продължава да притиска останалите европейски страни, опитвайки се да постигне справедливо разпределение на бежанците, пише още в статията, цитирана от "РИА Новости”. Много членове на ЕС вероятно са доволни от това, че Германия не успява да се справи с миграционната криза и смятат това за чисто германски, а не за общоевропейски проблем. А за това си е виновен Берлин, който по-рано не смяташе за необходимо да търси и намира солидарност сред останалите европейски държави по отношение на други въпроси.

"Както всеки либерален хегемон, Меркел вече се съмнява в това дали си струва да продължава тази игра. Вероятно дори ще бъде по-добре границите на Бавария да бъдат затворени и Германия да се възползва от възможностите, които й дава Дъблинското споразумение – да връща обратно бежанци, които вече са преминали през териториите на други европейски държави”, пише Бенер.

Той подкрепя тезата си с исторически събития, при които вече са наблюдавани преобръщанията на 180 градуса на мащабни политически решения. И дава пример с т.нар. Шок "Никсън” от 1971 г. – серия от икономически реформи на тогавашният американски президент, сред които е и отказът от обвързването на курса на долара със златото. "Сега настъпи моментът, в който Европа трябва да очаква обръщането на политиката на 180 градуса. Това ще бъде Шокът "Меркел”, която ще се откаже от поетите от Германия ангажименти по отношение на миграционната криза”, смята Торстен Бенер.