Петър Докладал: Либерализацията няма да доведе до голямо поскъпване на тока 12.04 | 13:50

За да да се модернизира мрежата и да няма аварии, всяка година трябва да се инвестират около 150 млн. лв.

От Кристиан Костурков

Петър Докладал е регионален мениджър на ЧЕЗ за България. Роден на 2 септември 1959 г. в Чехия. Завършва  журналистика в Москва. Защитава докторантура по философия в Прага, а по-късно специализира дипломация в американския университет "Станфорд" и в Европейския център "Джордж Маршал". Между 2001 и 2006 г. е посланик на Чешката република в България.

Г-н Докладал, напоследък все по-често се говори за либерализацията на пазара за ел.енергия за домакинствата. Какво да очаква българският потребител, когато започне да избира доставчика си на ток?

Има голяма разлика между страните, в които има либерализиран пазар на електроенергия и тези, където го няма. Например в Централна Европа, където либерализацията се случи преди 15 г. и цената на електроенергията се влияе от други фактори, спрямо тази в България. В Чехия или Словакия важните фактори са цената на едро, която се обуславя от търсене и предлагане. И вторият фактор са регулациите - таксите за пренос и за разпределителение по мрежата. В България на практика повечето от параметрите са регулирани. Ако вземем Чехия за пример, от 2000 г. до 2014 г. средно инвестициите в 1 км мрежа са били с 800% повече спрямо тези в България. В Румъния – 250% повече. И е ясно, че в България е необходимо да се инвестира значително повече. Защото вече няколко години пружината се натиска надолу изкуствено, но всички знаем какви са физичните закони – тя изведнъж ще скочи. Така че е необходимо нещо да се инвестира в мрежата.

Заради тези инвестиции през последните 10-15 години в Централна Европа консумацията на енергия намалява заради по-високата енергийна ефективност. И поради тази причина намаляват и разходите за ток. Докато в България ситуацията е различна. Процесът на инвестиции в мрежата изкуствено се задържаше, цената на микса се регулираше. Ако регулациите малко се отпуснат и се освободят цените, е трудно да се прогнозира какво ще стане с нея. Но не очаквам да има кой знае колко голям скок. Наистина това ще бъде повлияно от пазара. Затова да се каже каква е цената на ел.енергията в Европа на борсата и че това ще повлияе на цената в България, е просто безумие. Котировките в Европа няма да имат абсолютно никакво влияние у нас.

А как могат да се направят необходимите инвестиции в нашата мрежа, за да получим европейското качество, но без да се увеличава крайната цена на тока?

Това, че е необходимо да се инвестира в мрежата не е само очевидно, но и очевадно. Иначе като пример мога да дам, че от 2009 г., когато делът на ЧЕЗ от от крайната цена на тока за битовите клиенти беше 13%, сега намаля до под 1%. Т.е. всеки трябва да разбере, че това не може да продължава дългосрочно. Защото мрежата е изправена пред много предизвикателства. Първо, не успяваме да я обновяваме заради амортизацията. Дължината на мрежата в Западна България е 60 хил. км. А ние успяхме да подменим 1/3 или около 20 хил. км. От нея. Смятам, че това темпо трябва да се ускори, за да можем да успяваме. Също трябва да се модернизират и подстанциите. Имаме и нови присъединявания. Ако говорим за този пръстен около София – сателитните градове и села около столицата, където мрежата е оразмерена през 70-те години на ХХ в. и е била разчетена за малки селца. А в момента там живеят значително повече хора и съответно потреблението е по-високо. Те имат повече и по-мощни електроуреди, затова е необходимо допълнително да се инвестира в тази мрежа. Което е още едно предизвикателство. Такова е и присъединяването към мрежата на новите ВЕИ-мощности. Необходима е и по-висока енергийна ефективност, т.е. да се намаляват технологичните разходи. Днес говорим за модерни мрежи и не можем в България да имаме един изолиран остров. Мрежата тук трябва да отговаря на изискванията на интегрираната система на Европа и ЕС. Това е в интерес на обществото.

Всичко казано досега не го казах, за да си помисли някой, че ние ще искаме задължително увеличаване на цената на тока. Има едно неразбиране по отношение на нея, че тя има връзка само с електроразпределителните дружества. Регулаторният орган търси някакъв баланс между участниците на пазара и би трябвало да регулира цената в по-дългосрочен хоризонт. Не е хубаво една година параметрите да се променят по няколко пъти нагоре-надолу. Независимо дали това се случва заради един участник по веригата – било то ЕСО, НЕК, ЕРП-тата и т.н. Това не е добре. Затова е необходимо да има баланс в по-дългосрочен период 3 до 5 години. В тази връзка ние приветстваме, че периодът 2013-2014 г., когато нещата доста драматично се променяха, вече приключи. Т.е. нямаше никаква дългосрочна рамка. Понякога дори няколко пъти в годината нещата се променяха. И беше много трудно да се планират някакви инвестиции или други параметри и въобще по какъв начин ще се развива нашето дружество. Съгласно информациявта, с която разполагаме, сега ще говорим вече за 3-годишна регулаторна рамка, която би трябвало да съдържа по-стабилни параметри, които да дадат сигурност на всички усчастници на пазара. Не само на нас, но и на производителите, на ЕСО, на НЕК, на ЕРП-тата и снабдителите. Това за нас е най-важното – да има просзрачност и по-дългосрочно планиране. Защото наистина е необходимо повече да се инвестира и това не може да се прави от днес за утре, от едната за другата година. Имам предвид процедурите, свързани с избирането на изпълнител, обществените поръчки, които траят по-дълго.

А как са тогава нещата в другите държави?

В Чехия, мисля, че и в ЕС, обикновено регулаторният период е 5 г. Смятам, че това е нормално, за да имаш сигурност, че средствата, които инвестираш, ще ти се върнат. Че имаш някаква предсказуемост, сигурност на основни параметри на тази регулация. Наприме на признатите оперативни разходи, за небалансите, за капиталовложения, за разходи за персонал и т.н. Когато нямаш признати технологични разходи е много трудно да стимулираш инвеститора да инвестира. А ключово за България и 100% за Западна България е да се инвестира в една предсказуема стабилна регулаторна рамка. ЧЕЗ е достатъчно силна международна компания, която да си намери кредитори и финансиране. Но всеки един кредитор, всяка една банка, всеки един партньор ще поиска гаранция за възвръщаемостта. Това е принцип в пазарната икономика.

Либерализацията ще помогне ли по някакъв начин компаниите и в частност "ЧЕЗ България" да си осигури необходимите средства за инвестиции?

Необходимо е да се осъзнае до какво се отнася либерализацията и какво засяга. Това читателите трябва да разберат много добре. Либерализацията досега се отнасяше само до бизнеса. Първо за фирмите на средно напрежение, а отскоро и на ниско. Т.е. бизнесът вече търси своите снабдители на електроенергия. Такива в момента в България има около 30 или 40.

Либерализацията за битовите клиенти няма да се отнася до ЕРП-тата, а за снабдителите. Крайният снабдител е нещо различно от ЕРП. Електроразпределителното дружество е операторът на мрежата. Тази мрежа е много тежко да се раздели или да се построи нова. Стойността на подобна инвестиция е огромна и никой не би искал да я направи. При либерализацията мрежата ще остане монопол и ще бъде регулирана от ДКЕВР, КЕВР или както и да се нарича този орган. С тарифна структура регулаторът ще определи колко трябва да получава това ЕРП, за да си покрива оперативните разходи, инвестициите, поддръжката, развитието, разходите за пероснал, за борба с кражби и т.н. Цялата тази система е ЕРП-оператор. И тарифите там – за достъп, за пренос, винаги ще бъдат определяни от регулатора. Тях няма как да ги либерализираш. При нас либерализацията касае компанията краен снабдител "ЧЕЗ Електро България", която доставя електроенергията до абонатите, но не се занимава с преноса и мрежата. Т.е. след либерализацията клиентът щ си избира свободно само и единствено крайния снабдител. Например част от настоящите ни клиенти ще останат абонати на "ЧЕЗ Електро България", друга ще отидат при друга фирма, която оперира на пазара и продава ток. Тя ще има различни оперативни разходи за своята дейност, но няма такива за мрежата. И затрова тя ще подписва с ЕРП-то договор при какви условия ще оперира. Този процес в почти цяла Европа вече е преминал. Хората си избират доставчика на ток, преценяват си дали тази фирма има достатъчно опит, база, компютърни умения и т.н.

А какво е да знаят хората, за да си изберат правилно новия доставчик на ток?

Това е процес, който не е лесен и всеки клиент трябва да си прецени риска и да не се поддаде на евтина реклама или евтини подходи за привличан на клиенти. Важен е опитът, важен е начинът, по който даден снабдител издава фактури, колко точни са те, какви общи условия ще предложи. Те вероятно също ще бъдат одобрявани от регулатора. И смятам, че при всички на пазара тези общи условия трябва да бъдат еднакви. Този етап предстои. Мое мнение е, че това е абсолютно позитивен момент – психологически хората да имат свобода да си избират своя доставчик на ток на база на своите впечатления. Ние съдействаме за този процес и не се опасяваме от него. Да, вероятно част от клиентите ни сега ще изберат да отидат при някой друг доставчик, но все пак тези хора ще останат при нас като клиенти на електроразпределителната мрежа. Ние имаме своят опит в това отношение от Чехия, от Румъния и други държави. Просто очаквам, че част от клиентите ни ще изберат друга компания. Но е важно за хората този краен снабдител, който ще изберат, да е финансово стабилен.

Това важи и в обратната посока. Някои от клиентите на ЧЕЗ сега не са финансово стабилни. И може да се случи така, че да отидат поради тази причина при други снабдители. Но това за нас няма да е лошо - такива клиенти да ни напуснат (смее се).

Преди години имаше доста проблеми с клиенти, които не са си плащали сметките. Как са нещата в момента в това отношение?

Смятам, че ние работихме добре, тъй като успяхме да намалим този проблем, да го редуцираме спрямо предходните години. Но, разбира се, социалноикономическата ситуация в България никак не е лесна, доста от нашите клиенти все още плащат със закъснение. И затова търсим пътища по някакъв начин да им помогнем, комуникираме с тях. Една от практиките е да им предлагаме разсрочено плащане и по-дълъг период да се издължат. Имаме и професионални съветници, ако имат проблем. И смятаме, че това е в нашите възможности и е плюс за нас пред другите компании, които ще предлагат своите услуги на либерализирания пазар. Все пак ние сме силна финансово компания. Имаме и сериозен опит, тъй като оперираме на много пазари. Затова аз гледам с оптимизъм към бъдещето.

Да се върнем на въпроса с мрежата. Казахте, че одобрените от регулатора инвестиции не са достатъчни. В какъв размер трябва да бъдат те?

140-150 млн. лв. на година отговаря на нуждите. Ако погледнем цялата стойност на мрежата и вземем предвид животът на съоръженията, който е около 30 години, нещата показват, че тази мрежа, за да не бъде амортизирана, трябва всяка година в нея да се влагат около 140-150 млн. лв. Това го показват всички одити – както нашите, така и международните. Сумата не се отнася само за обновяването на мрежата, но и за нейното развитие – да могат към нея да се присъединяват нови клиенти, да се модернизират подстанциите и т.н. Да можем постепенно да изграждаме и т.нар. умни мрежи. Другото много важно нещо е критичната инфраструктура. По-скоро бих казал, че това е като гръбнак за кабелната система, колекторите, които захранват ключовите държавни учреждения. И там постепенно трябва да се модернизират и да се направят напречни връзки, за да може електрозахранването да бъде по-добро и по-сигурно. За нас, а мисля и за всички клиенти, е важно да има сигурност на захранването. Ако погледнете Европа и държави извън Европа, в последно време дори в много развити държави имаше големи сривове в захранването. Видяхме такъв в Калифорния, имаше гов Белгия, преди 2 години в Холандия, а буквално преди дни – в Турция. В един и същи момент и Истамбул други големи части на страната останаха без ток заради закъснение в модернизацията на мрежа и амортизиране на съоръженията и мрежовите структури. И това се случи в толкова важна държава, гранична между Азия и Европа, от която много зависи сигурността на целия регион.

Има и нещо друго. Мрежата в България, а и не само, не е подготвена за тези ексцесии и капризите на времето. Видяхме при последните обилни снеговалежи какво се случи. И този проблем не засегна само мрежите на ЕРП-тата, а и тези на "Електроенергийния системен оператор”. Често аварийните екипи на ЧЕЗ, на ЕВН, трябваше да изчакат колегите от ЕСО да приключат своята работа и едва тогава да се намесят при проблема със съоръженията на средно и ниско напрежение. Не казвам, че е необходимо веднага всички кабели да се сложат под земята. Както не е необходимо да планираме от днес за утре всички мрежи да станат умни или това да се случи за 5 години. Всичко това трябва да се съобрази с разходите и с възможностите хората да ги заплащат. Понеже един ден някой трябва да ги плати. Не може държавата да ги плати или някоя фирма, независимо държавна или частна. Всеки, който дойде и стабне оператор на мрежата и я притежава, ще иска тези 150 млн. лв. да му се върнат в някакъв разумен срок. Ако ЕРП-то беше държавно, държавата нямаше да инвестира повече. Но който и да е собственик, трябва да може да инвестира приблизително 150 млн. лв. на година и да има сигурност, че инвестицията му ще се върне.

Сигурност е ключовата дума. Затова е необходимо повече средства да се инвестират в тази част.

Как влияят кражбите на тази сигурност?

Те наистина са сериозен проблем. И ситуацията не се подобрява. Годишно имаме кражби в размер на 5 до 5.5 млн. лв. Имаме посегателства върху кабели, трансформаторно масло. Някой ще каже, че ние трябва да си осигурим охрана от такава фирма. Но това е нереалистично. И би струвало огромни средства. А те пак биха влезли в цената на тока. По-важното е хората да внимават, да са активни и когато виждат подобни кражби, да сигнализират. Да покажат непримиримост към такива деяния. Ние подкрепихме предложенията на една конференция, която наскоро Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ) организира - да се промени Наказателния кодекс, както и други закони и норми, свързани с регулациите. Т.е. такива лица да бъдат по-строго наказвани. Смятам, че тук не е мястото за популизъм, тъй като това е много опасно.

Тези 5 млн. лв. на година включват ли кражбите на електроенергия?

Не, само посегателствата върху съоръжения от електроразпределителната мрежа.

Миналата седмица отново станахме свидетели на трагичен инцидент при опит за кражбна от трафопост в столичния квартал "Младост". И тогава отново призовахте хората да алармират, ако видят посегателства. Има ли такива клиенти на практика?

-Да, има и такива. Най-вече в София. Имаме случаи, когато в резултат на техен сигнал ние сме предотвратявали кражби. От време на врееме работим и с полицията. По разбираеми причини няма да спомена по какъв начин го правим. Но и там имаме добри резултати. Аз чувствам, най вече от страна на МВР, голям интерес този проблем да бъде решен. Много ме зарадва изказванетро на представителите на МВР, във връзка с тази конференция на ЕМИ. Виждам, че там има желание да се направят промени в Наказателния кодекс.

Каква е ситуацията около изкупуването на изградени от инвеститори нови съоръжения?

Аз лично отдавам сериозно значение на този проблем. Решаването му е свързано с това, че като ги изкупим тези съоръжения, те трябва да влязат при нас като активи. Последните 2 години не ни беше гарантирано, че изкупените съоръжения ще влязат в активите на дружеството. Разбира се през този период сме изкупили и продължаваме да го правим, но с намалени темпове. Надявам се, че регулаторът с решението си от 1 юли т.г. ще помогне да се реши този проблем. И ние да можем да започнем по-активно с изкупуването. Защото банките, които са готови да ни помогнат, искат гаранции за връщането на тези средства. Ако регулаторът покаже предсказуемост на този проблем за близките 3 години, ние с огромно удоволствие ще го решим. Имаме желание.

Все пак те не намаляват ли предвид по-слабото строителство последните години?

От 2011 до 2013 г. сме изкупили съоръжения за 80 млн. лв. И техният брой намалява. Ако се продължи с добра регулаторна рамка, ние бихме се справили с целия проблем. Но за последните около 2 години практически процесът беше почти спрян от регулаторната рамка. Винаги смятам, че на факторите трябва дасе гледа обективно.

Водещи