Проф. Рьогнер: АЕЦ „Белене“ е абсолютно актуален проект и днес 13.12 | 14:34

Проф. д-р Ханс-Холгер Рьогнер е магистър по индустриален инженеринг и доктор по икономика на енергетиката. През по-голяма част от кариерата си той се занимава с анализ на енергийната система, енергийно моделиране и интегрирано планиране на ресурси. До 2012 г. проф. Рьогнер ръководи програмата на МААЕ за изграждане на капацитет и поддържане на ядрени знания за устойчиво енергийно развитие. Преподава в Кралския технологичен институт в Швеция и е гостуващ учен в Международния институт по анализ на приложни системи в Австрия. Работи за Междуправителствената комисия по климатичните промени от 1995 г. Той консултира правителства по ядрени въпроси, прилагането на Целите за устойчиво развитие и по ключови аспекти на Парижкото споразумение за климатичните промени.

Проф. Рьогнер, какво е бъдещето на енергийния сектор и в частност на АЕЦ след Парижката конференция за климата?

Правителствата в световен мащаб сериозно се стремят да прилагат Парижкото споразумение в контекста на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и това изисква трансформация на енергийните системи. Фундаменталната системна трансформация се простира извън традиционния енергиен сектор, който осигурява горива и електроенергия на домакинствата, бизнеса, индустрията и транспорта, и включва инфраструктура, сгради, фабрики, производствен процес, уреди като готварски печки, хладилници, климатици, перални машини, крушки за осветление, електромобили, които превръщат горивото и електричеството в енергийна услуга. Например за  придвижване от точка А до точка Б, за поддържане на добра температура в жилищата, за топла храна и студени напитки и т. н. За да се избегне опасното антропогенно влияние върху климатичната система - а сега се смята, че покачването на глобалната температура трябва да се ограничи до под 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха - призивът е да се използват нисковъглеродни технологии и свързаната с тях инфраструктура чрез заменяне на изкопаемите горива, преструктуриране на икономическия производствен процес и промяна в начина на живот. Нисковъглеродните технологии включват пълното портфолио на енергийната ефективност, всички разновидности възобновяеми източници, ядрена енергетика и улавяне и съхранение на въглерод . Ядрената енергетика може да бъде основна базова мощност за осигуряване на електричество в система с високи нива на непостоянни възобновяеми технологии. Парижкото споразумение трябва да подобри цялостната перспектива пред ядрената електроенергия.

Възможно ли е държавите да разчитат единствено на възобновяемите източници и на новите технологии за съхраняване на енергия, за да си осигурят стабилна и чиста енергия? Или подобни идеи звучат идеалистично без АЕЦ?

Винаги съм поддържал тезата, че всичко е възможно, когато има неограничени финансови ресурси и когато не се нарушава вторият закон на термодинамиката.  Но не живеем в идеален свят. Затова повишаването на възобновяемо енергийно производство, което е непостоянно, изисква да се повиши и възможността за съхранение, за резервни мощности, за заместващо производство, особено на изкопаемите горива, или интерконекторни връзки със съседните държави. В момента има едва няколко държави, които са дарени с огромни водни ресурси за електропроизводство, планини за помпено съхранение, където може да се разчита 100% на възобновяеми източници. Но държавите са различни. Ако целта е декарбонизация, тогава сравнителната оценка на всички форми на енергия практически зависи от оптималния микс според географията, локалните наличности на енергийни ресурси, технологична грамотност,  социоикономически цели в развитието, енергийно потребление и финансови ресурси. В много държави резултатът от микса включва комбинация от ядрена електроенергия и непостоянни възобновяеми мощности. Ядрената енергия осигурява базовата мощност, а възобновяемите източници – междинните и пиковите доставки.

Консултирате правителства за развитието на ядрената енергетика. България се опитва да построи АЕЦ "Белене" от години. Смятате ли, че този проект е актуален днес, като се имат предвид целите на ЕС?

Категорично да! АЕЦ "Белене" е абсолютно актуален проект и днес. Как по друг начин ЕС ще постигне целите за парниковия газ, които са заложени в Парижкото споразумение, предвиждащо 40% намаление на емисиите до 2030 г. на разумна цена. Цел, която включва България с национален принос от 40%. Реализирането на АЕЦ "Белене" до 2030 г. определено е възможно, ако има твърдо политическо решение за това, без повече забавяне. Трябва да се има предвид, че някои от въглищните централи в комплекса "Марица Изток” не покриват най-новите екологични директиви на ЕС и ще бъдат затворени или ще понесат тежки глоби след 2020 г. Така че България ще има нужда от базови мощности в близко бъдеще. И АЕЦ "Белене" би могла да облекчи проблемите.

 Чуха се мнения, че АЕЦ "Белене" трябва да се строи от частен инвеститор. Какви ще са ползите, ако държавата участва в изграждането на новата ядрена мощност?

Няма световен прецедент за проект за ядрена мощност, реализиран 100% от частна компания. Правителствата може да не притежават равен дял или собственост в централата, но осигуряват други мерки за намаляване на риска за частния инвеститор, каквито например са дългосрочните договори за изкупуване на енергия или т. нар. договори за разлика, кредитни гаранции и други. Това  предпазва частния инвеститор от конкуренция, като се поставят условия, които да покриват производствените разходи, както е при регулираните пазари, или се компенсират производителите от националния бюджет. Накратко казано, съмнявам се частен инвеститор да се съгласи да поеме всички рискове без местен - в случая държавен, споделен риск, освен ако няма други политически стимули, различни от АЕЦ. Би имало и правни последици – липсата на държавата може да изисква промяна в Закона за безопасно използване на ядрената енергия и други закони, за да участва инвеститорът в международни ядрени конвенции и споразумения. Някои от тях са достъпни само за държавни организации.

Ако вие консултирахте българското правителство, какво бихте го посъветвали за АЕЦ "Белене"?

България вече е платила 600 млн. евро миналата година за реакторното оборудване, голяма част от което вече е доставено на площадката в Белене, а останалото ще бъде доставено до края на годината. Държавата ще има нужда от нова базова мощност в близко бъдеще. Трансформирането на енергийната система гласи, че "преминаването към свят, захранван от енергийни източници с нулево ниво на въглерод, изисква енергийни технологии, които са енергийно наситени и способни да достигат до десетки теравата, за да осигурят енергия за нарастващата човешка икономика". Ядрената енергия е такава технология. Ето защо изграждането на АЕЦ "Белене" е жизнеспособно решение, отговарящо на няколко условия едновременно. Вариантите, различни от изграждането на централата, предполагат продажба на оборудването за скрап, което е около 3% от реалната му стойност, и продажбата му на друг проект за ядрена централа в чужбина, което би донесло най-много 30% от стойността му, а в същото време крие многобройни други препятствия. Това са крайно непривлекателни предложения. Остава реализирането на централата. Съветът ми е да се разгледат безпристрастно и рационално различните варианти за изграждане на централата, които варират в зависимост от участието на държавата. Има много форми и начини за участие. Директно спонсориране, заемни гаранции, данъчни кредити, дългосрочни договори или договори за разлика - това са само част от тях. 100% частна централа, без държавна гаранция, няма прецедент и не е жизнеспособна опция. От друга страна, 100% български проект, изцяло финансиран от държавата, изглежда възможен и управляем по отношение на присъщите рискове, ако годишното финансиране не надхвърля 2 милиарда евро по време на фазата на строителство. Това е стойност, която е във финансовите възможности на държавата, ако няма значима криза. 100% българска АЕЦ ще капитализира ползи извън електроенергийните от проекти като енергийна сигурност и екологичност.

Разглеждането на варианти трябва да включва всички заинтересовани страни и усилие да се достигне национална позиция по темата "Белене". Трябва да се започне без забавяне и да завърши в близките 1-2 месеца - с безпристрастно решение за реализация.