US учени: Политиката на САЩ в Близкия Изток плаши съюзниците им 18.02 | 19:27

Начинът, по който САЩ реагираха на събитията в Близкия Изток, принуждават съюзниците им да пристъпват към радикални действия. Такова мнение изразяват американски учени и анализатори. В своя статия за The Wall Street Journal старшият научен сътрудниик на Бруклинския институт Кенет Полак и проф. Барбара Уолтър от Школата за глобални политики и стратегии към Калифорнийския университет анализират провала на политиката на Барак Обама в Близкия Изток и как това би могло да се промени. Според мнението им стратегията, към която се придържа в момента Вашингтон за този регион, не само не работи, но и буквално плаши отколешните му съюзници като Саудитска Арабия. И тази политика на САЩ ги кара да прибягват до рисковани действия. Авторите на статията посочват и смъртната присъда на шиитския проповедник Нимр ал Нимр и решението на Рияд да се намеси в гражданската война в Йемен, изпращайки свои войници срещу военизираните шиитски групировки там.

Според Полак и Уолтър най-голямата грешка на САЩ в момента е, че се съсредоточават единствено върху "Ислямска държава”. Според тях това е равносилно на сценария, ако през 1941 г. е била обявена война на СС, но не и на Хитлер и нацистката му партия. "Представете си какво щеше да се случи, ако Франклин Рузвелт беше призовал Сталин и Чърчил да престанат да се безпокоят от германските военни подразделения, от Луфтвафе, от военните заводи на Хитлер и да съсредоточат усилията си единствено срещу СС”, пишат в своята статия американските анализатори. И допълват, че това би било пагубен подход към ситуацията, макар в момента Вашингтон да се придържа именно към такъв тип политика по отношение на Близкия Изток.

"Сеещите смърт джихадисти на ИД са само симптомите на къде-къде по-сериозните проблеми в региона. Като фокусираме нашето внимание единствено върху този симптом, а не върху това, което го е предизвикало и докато се опитваме да убедим всички там да повярват в това, ние се обричаме на провал”, коментират Полак и Уолтър.

В анализа си двамата американски учени сравняват политиката на САЩ по отношение на Близкия Изток с тази на Русия. Според тях Москва е застанала на страната на шиитите в този конфликт, поддържайки Башар Асад (чието семейство произхожда от алавитското малцинство в Сирия), както и Иран. Освен това подобна стратегия е разбираема за сунитите в региона, за разлика от "плашещата ги” политика на САЩ.

Според двамата анализатори наблюдаваните в момента проблеми в Близкия Изток са продиктувани от краха на арабската държавническа система в периода след Втората световна война. Точнио поради тази причина в тази част на света са започнали да се разпадат държави, да се появяват територии в които изобщо няма местна власт и да започват граждански войни. Според Полак и Уолтър така се появява и "Ислямска държава” – след конфликта в Ирак.

В тази връзка, според учените, политиката на Вашингтон в Блзикия Изток трябва да се промени и да бъде насочена към потушаването на гражданските войни там. "Дори, ако САЩ успеят да победят или силно да усложнят положението на "Ислямска държава”, докато в региона продължава да има граждански войни, до тогава ще има условия и за появата на нови подобни групировки. Сложете край на гражданските войни и терористичните групировки сами ще умрат!”, призовават анализаторите, цитирани от ТАСС.

Полак и Уолтър дават и "рецептата” за това как трябва да се процедира. Работата трябва да бъде разпределена в три етапа. На първо място трябва да се промени военната политика така, че и двете враждуващи страни да са наясно, че няма никакъв смисъл да продължават да се бият, че никой от тях няма да спечели и че трябва да бъдат спокойни, ако свалят оръжията. След това трябва да се осигури справедливо разпределение на политическата власт и икономическите изгоди между враждуващите. И трето, трябва да бъдат създадени специални ведомства, независимо дали ще са международни или вътрешни, които да следят и да гарантират, че първите две стъпки ще се спазват. Полак и Уолтър отбелязват още, че подобен подход е сработвал нееднократно на различни места във времената след Втората световна война. Двамата учени обаче не намират обяснение защо днес САЩ не желае да пристъпи към него и каква е причината.