Вековните гори в България: Над 200 000 хектара от „Натура“ имат специален статут 04.11 | 13:09

Нови 7% от местообитанията в зоните по "Натура 2000" са определени като "гори във фаза на старост" в държавните горски територии, които са със защитен статут. Така България се нарежда на едно от първите места в Европа на страните с най-много гори, определени с такъв статут, съобщиха от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Над 200 000 ха държавни гори ще имат специален статут и в тях ще бъдат наложени определени строги ограничения във връзка с тяхното стопанисване.

Резултатите са следствие на реализиран проект на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и подопечната й агенция за опазването на горите във фаза на старост.

Горите във фаза на старост са важни с функциите си за съхраняване на ценен генофонд. Те спомагат за опазването на биологичното разнообразие и имат важна функция за подобряване на водния баланс на екосистемите.

Горите във фаза на старост дават възможност да се изучава естествената динамика на растителността, възобновителните процеси, структурата на дървостоите и природните нарушения.

Изучаването на естествените процеси, които се развиват в тях подпомагат устойчиво да се стопанисват останалите гори, посочват от агенцията.

"България е една от малкото страни, която изпълнява като държава по този начин своите задължения и отговаря на европейските директиви за местообитанията, с което гарантира поддържането на благоприятен природозащитен статус за отделните видове горски местообитания в защитените зони по Натура 2000”, заяви зам.-министърът на земеделието Георги Костов.

Какво представляват старите гори

За да се формира една стара гора, природата трябва да бъде оставена да следва естественото си развитие в продължение на векове без съществена човешка намеса. В зависимост от дървесните видове и конкретните условия този период може да продължи най-малко 120 години. Такива гори имат разнообразна структура и са богати на животински и растителни видове.

В тях може да съжителстват дървета от цялата палитра на горското съобщество, но това, което веднага привлича погледа, са внушителните стари живи дървета ветерани, с размери близки до максималните за вида, и стоящите или паднали големи мъртви дървета в различни фази на разлагане, покрити с мъхове, лишеи и гъби.

Картината се допълва от дърветата с масивни корони и клони, с изсъхнали или счупени върхове, с хралупи или различни по големина дупки, направени от кълвачи. Отделните групи и единични дървета с различна възраст и размери са неравномерно разпръснати, което създава по-скоро усещане за хаотичност, отколкото за подреденост. Старите естествени гори са станали харизматичен символ на представата ни за истинска гора.

Защо са важни старите гори?

Като запазваме предпочитаните местообитания на различни растения и животни, запазваме и поддържаме съществуването на тези видове. Някои редки видове са силно чувствителни към точно определен вид гора, без която ще изечзнат.

Колкото по-стари са дърветата в една гора, толкова повече въглероден диоксид задържат в себе си. Отсичането им (а след това преработване или изгаряне) означава освобождаването му в атмосферата и допринасяне към неблагоприятните изменения в климата. Колкото повече стари дървета и гори опазваме, толкова по-устойчиви ще бъдат в дългосрочен план условията на живот и за нас самите.

Големите стари дървета с развита коренова система задържат почвата и укрепват склоновете във вододайните зони; голямата листна маса на развитите корони допринася за наличието на повече чист въздух в противовес на все по-лошото му качество в големите градове.

Наличието на стари гори в близост до София например би могло да доведе дори до подобряване на въздуха в града. Чистата вода и чистият въздух са важна предпоставка за високото качество на живот, на което всеки човек би искал да се наслаждава.