България и Гърция в борбата за газа 01.06 | 16:36

През последните години все по-често се говори за сътрудничеството между България и Гърция в газовия сектор. Усилията на двете страни са насочени към по-сериозното свързване на тръбопроводите им като част от една по-голяма транзитна система. На практика те и в момента са свързани, но не и с необходимия капацитет. България транспортира руски газ за Гърция. Но по време на кризата от януари 2009 г. югозападната ни съседка бе единствената държава, която успя да ни захрани със синьо гориво и да спаси българите от студа, а и редица заводи и инсталациите им от замръзване. В наши дни нуждата от свързаност на газопреносните системи между двете държави става все по-очевидна. Но в същото време страните имат различни гледни точки и стратегии как да се превърнат в основния газов хъб на Балканите. Което в крайна сметка може да доведе и до известно противопоставяне между двете, пише Natural Gas Europe.

От една страна Гърция подкрепя проектите ТАП (Трансадриатическия газопровод) и наскоро обявения "Турски поток". Покрай втората тръба властите в Атина вече гледат по-сериозно на възраждането на идеята за интeрконектор Турция-Гърция-Италия (ITGI). Който според първоначалния план трябваше да пренася азерски газ по дъното на Адриатическо море. Предвид бъдещето развитие на тези два проекта властите в Атина чертаят нов план.

"Турски поток" се предвижда да продължи през територията на югозападната ни съседка като "Гръцки поток" и разделяйки се в две направления. Основната част от газа ще продължи към Македония, след това през Сърбия и натам по направлението на замразения за момента проект "Южен поток". Който трябваше да минава през България и да достигне газовия хъб "Баумгартен" в Австрия. В същото време обаче от Гърция ще тръгне и разклонение към Южна Италия, което ще представлява сливане с проекта ITGI. Според Natural Gas Europe в момента този вариант напълно отговаря на изискванията на ЕС и Третия либерализационен пакет и съответно може да разчита на подкрепа от Брюксел.

Ако тези проекти бъдат осъществени, Гърция се надява в крайна сметка да получи и един сериозен газов хъб на своя територия. За подобна възможност споменава и енергийният министър на страната Панайотис Лафазанис. Според него това няма да бъде трудно осъществимо, имайки предвид количествата газ, които ще постъпват по ТАП от Азербайджан, по "Турски поток" от Русия и втечненият природен газ, който Гърция получава чрез танкери и в момента. Идеята е този хъб да бъде позициониран някъде в околностите на Солун. Именно там се планира да се осъществи разделянето на маршрута по посока Адриатическо море към Южна Италия и на север към Македония, Сърбия, Унгария и Австрия.

В същото време обаче американските дипломати са притеснени от оформящия се триъгълник между Русия, Турция и Гърция, към който се присъединяват и европейски компании. Наскоро Еймъс Хохстейн, специален пратеник и координатор по международните енергийни въпроси и ръководител на Бюрото по енергийните ресурси към Държавния департамент на САЩ посети Атина. По време на визитата си той изрази отрицателното мнение на Вашингтон по отношение на проекта "Турски поток". В същото време обаче САЩ се нуждае от сигурност в партньорството си с Турция и Гърция заради отношенията им в рамките на НАТО, а също и предвид геополитиката към по-широкия регион на Близкия Изток и Северна Африка.

От своя страна България също има своите приоритети по отношение на доставките и транзита на газ. След като в момента нещата с "Южен поток" не са много ясни, София гледа с надежда към евентуалното изграждане на един нов газопровод по подобие на спрения проект "Набуко", който ще транспортира ирански газ за Европа. Един такъв сценарий може да донесе на България много позитиви. Но в същото време за реализацията му е необходимо допълнително затопляне на отношенията между Техеран и Запада, което да доведе до вдигане на ембаргото върху вноса на енергийни суровини за Стария континент. Погледите са насочени към новия президент Хасан Рухани, който вече си спечели прозвището "Иранския Горбачов".

София заема активна страна в това отношение и вече търси диалог с Техеран чрез посолството си в иранската столица. Според анализаторите на Natural Gas Europe българското правителство има сериозно желание за по-активни преговори с кръга около Рухани. Ако нещата се развият в положителна за София посока, това означава, че след 2020 г. от Иран през страната към Европа могат да потекат до 50 млрд. куб. метра газ на година.

Паралелно с това България вече обяви и идеята си да се превърне в газовия хъб на Балканите. За целта обаче трябва да бъде доразвита газопреносната инфраструктура с нови тръбопроводи и хранилища. А същевременно и страната да получи нови източници на синьо гориво. Затова София разчита на ЕК да приеме идеята и да отдели за целта средства по плана "Юнкер". А и българското правителство вече официално е отправило до Брюксел своето предложение и чака отговор.

Макар и да виждат различно своето бъдеще на газовата карта на Европа, България и Гърция имат и пресечни точки, които са от взаимен интерес. Такава е междусистемната връзка, за ускоряването на чието изграждане напоследък активност показват както София, така и Атина. Началото на строежа на новата тръба е насрочено за пролетта на 2016 г., а до 3 години по-късно се планира интерконекторът вече да работи. Паралелно с това и двете страни подкрепят Вертикалния газов коридор, който се приема също и от правителствата на Румъния и Унгария. За осъществяването на идеята е необходима и реализацията на останалите интерконектори на България с някои от съседните страни. Очаква се интерконекторът Русе-Гюргево да започне да функционира в началото на следващата година, този със Сърбия – през 2018 г. Приблизително по същото време ще трябва да е готова и новата газова тръба между България и Турция.

Според анализаторите може да се каже, че двете страни работят активно за постигане поне на добра първоначална позиция в състезанието за най-новия газов хъб в рамките на ЕС. И това се случва при условията на нестабилна политическа обстановка в Европа и Азия и сблъсъците, които предизвиква и енергийния сектор. Независимо от всичко обаче нито едната страна не си признава, че всичките им опити имат общ знаменател и това е по-нататъшното укрепване на Турция като безспорен бъдещ лидер по отношение на търговията и транзита на газ за Европа. Като се има предвид традиционното съперничеството между Гърция и България от едната страна и Турция от другата, това може да доведе до по-сериозне икономически ръст, но и до изненади за всички страни.